Въпреки че Татяна знаеше, че синът ѝ няма да се върне, тя продължаваше да прекарва всяка вечер и нощ, седнала в кухнята до перваза на прозореца. Таня вече беше изплакала очите си, но съпругът ѝ не се успокояваше. Ужасната новина дойде изведнъж, като гръм от ясно небе. Шефът на сина се обадил на Таня… Синът работел на строителен обект… бил паднал от голяма височина. Нямало никакъв шанс да оцелее. Тетиана родила сина си, когато била на 41 години. Както казват хората, тя родила син за себе си.
Вероятно и без думи е ясно колко много е ценяла сина си и колко много се е страхувала да не го загуби. Таня мечтаела, че скоро синът ѝ ще се ожени, ще я дари с внуци и най-накрая ще имат голямо и сплотено семейство, но не се получило така. Ако само имаше снаха, щяха да си поделят работата, щеше да ѝ е по-лесно да се справя. Един ден Таня отишла на гроба на сина си по-късно от обикновено.
Изведнъж вижда момиче в черно палто да стои до гроба на сина ѝ. Като се приближи, Тетиана видя, че тя е родилка. Тя стоеше с коремче на 5-месечно бебе. Гледаше снимката на момчето със стъклени очи, а сълзи се търкаляха по бузите ѝ. „Това не е ли моят внук?“ – попита Тетяна. Момичето прегърна Таня и започна да плаче. И двете бяха намерили някого, с когото можеха да споделят един и същи свят наполовина.
