Със съпруга ми сме израснали в един и същи двор, почти сме на една и съща възраст. Винаги сме били заедно, аз завършвах училище, а той беше в армията, и дори решихме да учим в един и същи университет. В крайна сметка се оженихме и на 29 години родих сина ни. Сега той е на 3 месеца. Всичко е наред, а връзката ни е вълшебна, аз го обичам и той ни обича.
Всичко щеше да е наред, ако не бяха свекърва ми и снаха ми. Те не ми дават възможност за спокоен живот, през цялата ми бременност, затова оставиха детето си при мен. Майка му трябва да ходи на плаж или по магазините, или да излиза с приятелките си, а свекървата винаги е на вилата.
Когато родих, нямах никакво свободно време, детето ми е неспокойно, не плаче много, не е тихо. А роднините ми също не се успокояват с детето си, вече не разбират отказите, а мъжът ми им каза, че ми е трудно с две, но на тях не им пука. Идват в къщата ми, без да ми се обадят, и казват:
„Ще бъдем само за пет минути.“ В резултат на това остават далеч по цял ден. Неотдавна свекърва ми отиде на вилата, а снаха ми отиде на почивка на морето. На кого ще оставят детето си? Тя избяга и го остави в кухнята, докато аз кърмех сина си.Отидох на гарата и й занесох внука си.
Какъв скандал беше вкъщи… – Трябва да се грижиш за детето! На кого другиго мога да го оставя? Не мога да го взема със себе си на вилата, вали дъжд, малък е, ще се разболее. -Той си има майка и баба, аз съм чужда за теб, изобщо не ти дължа нищо. -Как смееш! Ти изобщо не разбираш нищо! Ти сам се ожени, а дъщеря ми е сама. Тя е млада, трябва да си изгради собствен живот.
– „Ами, нека тя сама да си създаде живот с детето си. Какво общо има това с мен? Ами така е, с действията си се превърнах във враг номер едно на свекърва ми. А вие какво мислите – излишно ли беше да водя детето на гарата, за да посети баба си?
