Стас и Света планират да се оженят, след като завършат медицина. Но съдбата решава друго… Стас получава предложение за командировка в зоната на конфликта. Там той може да натрупа опит и да натрупа начален капитал.
Светла била много разстроена, когато приятелят ѝ съобщил за решението си, но Стас я успокоил: „Светочка, тези две години ще минат толкова бързо, че няма да имаш време да мигнеш. Аз ще се върна и веднага ще се оженим. Той си тръгна, а Светла си намери работа като продавачка в магазин за алкохол.
Стас ѝ се обаждаше редовно, дори ѝ пишеше писма… Година и половина по-късно обажданията спряха. Тя изпратила молба до поделението, в което служил Стас. Отговорили ѝ, че на това място няма връзка с годеника ѝ… Изминали две години, както е предвидено в договора. Стас не се появил.
Света продължи да чака. В продължение на десет години. Беше доста привлекателна, мъжете я харесваха. И не е изненадващо, че няколко пъти й предлагали да се омъжи. След седмото предложение за брак тя се отказала. Омъжила се за Анатолий. Той притежавал магазин за продажба на домакински електроуреди. Имали дъщеря, Олена. Дъщерята вече е на деветнайсет години. Тя е студентка по медицина. Светлана никога не е знаела, че се е омъжила за Анатолий…
Този ден валеше. Светлана излезе от магазина за алкохол и тръгна към автобусната спирка, като съпругът ѝ я предупреди, че днес няма да може да я вземе от работа. „Света!“ – извика я мъжки глас. Тя се обърна. Опирайки се на бастуна си, Стас вървеше към нея с колеблива походка. Двамата влязоха в близкото кафене.
Светла погледна мълчаливо Стас. „Сигурно ти е жал да ме видиш, Светочка, че ме няма толкова дълго. През всичките тези години се интересувах от живота ти, знам, че си омъжена за добър човек. И че имаш дъщеря… „Стас, защо се отнасяше така с мен?
Толкова години те чаках… Не можех да дойда при теб. Нямах право. Там, шест месеца преди края на договора, колата ни беше взривена на пътя. Загубих и двата си носа… Бях сигурен, че няма да ме оставиш, а аз не исках да се превръщам в бреме за теб. Затова реших тихомълком да изчезна от живота ти…
Когато разбрах, че си се оженил, ми стана тъжно. Но в същото време се радвах на щастието ти. Обичах те и те обичам. И в името на тази любов извърших това престъпление. Извинете ме…
