Историята е от младостта на баба ми. Тогава тя живееше в едно село. По онова време била омъжена и имала малък син. Селото било малко. Съседки на баба ми били две сестри. Едната била с две години по-голяма от другата. По-голямата се казваше Хана, а по-малката – Уляна. И двете момичета бяха красиви, момчетата тичаха ту след едната, ту след другата. Но се случило така интересно, че сестрите се влюбили в едно и също момче. А самият младоженец харесвал по-голямата Анна.
Той започнал да се грижи за нея, ходел на танци и я придружавал вкъщи от тях. Прекарвали нощите си заедно, като гледали звездите. Изобщо, обичали се един друг. Минало малко време и те започнали да говорят за сватба. А родителите им изобщо не били против сватбата, така че започнали да се подготвят за нея. Времето за тържеството било определено за есента – края на октомври. По това време Уля не можеше да се примири със сватбата. Тя много харесваше Пьотр, така се казваше годеникът на сестра ѝ Анна, и наистина не искаше сватбата им да се състои. Денят на сватбата наближаваше.
Уляна събрала смелост, отишла при Петро и му разказала всичко. Казала му колко много го обича и го помолила да не се жени за сестра ѝ. Заклела се, че ще прави всичко, което той иска, до края на живота си и ще го обича до последния ден. Човекът изслуша Уля и ѝ каза, че обича Анна, и помоли Уля да се успокои.
Той каза, че тя е още млада и че ще си намери достоен жених, който да я носи на ръце. Петро обеща, че този разговор ще остане между тях. Това не улесни Уляна, тя плачеше през нощта. И тогава настъпил денят на сватбата. Булката била красива, младоженецът ѝ Петро бил елегантен и смел, а всички около нея били щастливи.
Сватбата беше великолепна. Имаше много хора, всички се разхождаха наоколо, пиеха за здравето на младоженците. Дойдоха хора дори от съседните села. Само Уля седеше и горчиво плачеше. Петро видя състоянието ѝ и разбра защо е такава. Всички гости си мислеха, че е толкова разстроена, защото по-голямата ѝ сестра щеше да живее отделно от нея. Сватбата свърши и всички се прибраха по домовете си.
Младоженците се прибраха в дома си! Те имаха своята първа брачна нощ. В това време Уля започна да шпионира младоженците през прозореца. Тя видя как Петър целува Анна и я прегръща. Тя се ядоса и започна да шепне тихо: „Проклинам ви, младоженци. Нека се случи така, че дълго време да не живеете заедно, че мъжът ви да умре, че да няма щастие в това семейство. Нека децата да се раждат болни, а родителите ви да не получават щастие от внуците си!“ Тя изрекла такива ужасни думи и избягала.
Изминали около 45 години. Баба ми се преместила в града със съпруга си и двете си деца, когато била млада. Но понякога посещава онова село, гробището, където са погребани нейните роднини. Тя се грижи за гробовете им и просто си спомня. И сега решила да отиде на това гробище. Вижда самотна старица, която седи до един гроб. И баба ми разпознала, че тази старица е Уляна.
Започнаха да й говорят. Уляна разпозна баба си. Започнаха да разказват за живота на баба ми и за живота на сестрата на Уляна: „Животът ми се превърна в кошмар“, каза Уляна. На сватбата на сестра ми пожелах проклятие на новото ѝ семейство и всичко се обърна срещу мен.
Животът на Анна е прекрасен. Но аз се запознах с един хубав човек. Животът ни не се уреди веднага. Имахме три деца. Най-големият син се удави, средният син почина от болест на петгодишна възраст, а аз се грижех за най-малкия, както можех. Съпругът ми беше блъснат от комбайн по време на работа и почина. И аз трябваше да отгледам най-малкия сама. Беше трудно без съпруга ми, но се справих.
И знаете ли какво? Той израсна като глупак. Има криминално досие. Седнал е на врата ми. Удря ме силно. Иска пари за пиене.“ “Да, Господ те е наказал за ужасните ти думи за сестра ти – каза баба ми. Това не е същото като преди двадесет години. Баща ти идва на църква на Великден. Хайде – помолих съпруга си. Но той беше непреклонен: „Баща ми може да прави каквото си иска, но аз няма да ходя на църква. Това не е моята вяра. Кой, моля ви се, е виждал Бога? Аз също не съм Го виждал. Но всички казват… и нали много неща можеш да чуеш за теб и за мен?
Аз вярвам само в това, което виждам и чувам със собствените си очи. В нищо друго не вярвам… – наказах се аз. Когато проклинах младежите, ги гледах в леглото и забелязах, че в стаята има голямо огледало. Видях своето отражение в него. И знаете ли какво си шепнех в този момент? Че синът на Хана ще я убие. Оказа се, че огледалото е отразило проклятието върху мен. Така че не ми оставаше много време да живея. Синът ми скоро ще ме отнесе от света! След тези думи Уляна напусна гробището със сълзи на очи. Така се оказва, че никога не трябва да пожелаваш зло на никого, то ще се върне при теб като бумеранг!
