Една сутрин Кирил се връща вкъщи от нощната си смяна. На път за вкъщи той забелязва странна сцена. Усеща, че нещо не е наред, и решава да разследва.
По пътя към дома си видял мъж с момиче на около 10 години. Всичко щяло да бъде наред, но момичето имало много уплашени очи, а мъжът го държал за китката вместо за ръката. Беше очевидно, че той я стиска силно. След това тръгна в тяхната посока.
Вървеше бавно. Сякаш така или иначе трябваше да върви в тази посока. Докато вървеше, той преглеждаше в главата си какво
какво би могло да се крие зад такава странна двойка. Когато се приближи максимално, забеляза, че момичето произнася с устни фраза, която звучеше като „помогни ми“.
Кирил нямаше време за губене. След това трябваше мигновено да реши какво да прави по-нататък, иначе щеше да е твърде късно. Той вече знаеше, че момичето не е дъщеря, сестра или племенница на мъжа.
Кирил не разбираше напълно как е решил да постъпи така, но после изтръгна момичето от мъжа. Той буквално изтръгна детето от ръцете на мъжа. Той застана пред момичето, за датя се почувства в безопасност, той попита силно и ясно:
„Кой е той за теб? Момичето само сви рамене, а по бузите му блеснаха сълзи. Мъжът отново се опита да вдигне детето, но Кирил се изправи твърдо. Първият път не успя. Тогава Кирил извика на мъжа, но той избяга. Кирил се втурна след него, за да го хване, преди да пристигне полицията.
Всичко се получи. Семейството на момичето не спира да прави подаръци на Кирил и да му благодари, защото ако не беше Кирил, никой нямаше да знае какво щеше да се случи с бедното момиче.
