Преди пет години загубих любимата си съпруга. След това всичко изгуби своя смисъл и избледня в очите ми. След погребението вече не можех да остана в апартамента, в който с Виктория бяхме живели заедно в продължение на двадесет щастливи години. Всичко там ми напомняше за нея и предизвикваше непоносим копнеж. Оставих апартамента на сина си и отидох да живея в една къща в селото, която бях наследил от родителите си. От две години не бях идвал в града, само от време на време се обаждах на сина си. Работата ми е отдалечена, така че можех да си го позволя.
За две години се опомних малко, примирих се със загубата. През лятото синът ми се обади и ме помоли да дойда да се запозная с годеницата му. Нямах представа, че той има приятелка, а и синът ми не ми беше казал нищо за това. Събрах се и отидох. Вратата отвори едно момиче, което много приличаше на покойната ми съпруга, когато беше млада.
Отначало бях зашеметен, отне ми няколко дълги минути, за да се опомня и да осъзная, че това изобщо не е Виктория. Момичето се усмихна любезно: – Вие сигурно сте бащата на Антон, нали? Много ми е приятно да се запознаем, аз съм Татяна. Антон, баща ти е тук! Момичето ме пусна в къщата и Антон излезе да ме посрещне. Очите му блестяха пиянски:
– Здравей, татко, отдавна не сме се виждали! В чест на такава среща трябва да пийнем! Погледнах сина си с изумление. Кой се напива посред бял ден? Той отказа да пие. Антон разочаровано сви рамене, изпразни чашата на масата, поседя известно време, разказа ми за Таня, а после забърза нанякъде.
Когато вратата се затвори зад него, попитах: – От колко време пие? Момичето въздъхна тъжно: – Откакто го уволниха от работа. Опитах се да поговоря с него, но безуспешно… – Момичето се разплака и аз я погалих по ръката, за да я успокоя. Антон се прибра вкъщи късно и много пиян. Сложихме го да си легне, седнахме с Таня и си поговорихме.
Не можех да откъсна очи от нея. Беше много красива и дори приличаше на Виктория по маниерите си. Останах с тях една седмица и осъзнах, че съм много влюбен в булката на сина си. Беше горчиво да осъзная това. Само да бях по-млад…
Успях да убедя Антон да спре да пие и той сякаш ме послуша. Събрах си багажа и се върнах в селото, нямах сили да живея до такова момиче и да сдържам чувствата си. Два месеца по-късно Таня ми се обади, плачеше: „Антон имаше инцидент… пак пиеше и попадна в катастрофа. След катастрофата се върнах в селото.
Позволих на Таня да остане в апартамента ми, тя нямаше къде другаде да отиде.“ „Защо си тръгваш?“ – попита тя тъжно. “Съжалявам, но не мога да издържам да съм около теб. Виждаш ли, влюбих се в теб на стари години. Знам, че е глупаво, но не мога да се сдържа…
Докато Таня бършеше мигли в недоумение, аз си събрах нещата и заминах за селото. Месец по-късно тя дойде да ме види. „Владимир, бях объркана, когато ми каза. Но ако трябва да бъда честен, аз също те обичам…“ Тогава не можах да се сдържа и я целунах. Сега живеем заедно.
