Къщата се намираше в покрайнините на града. Бащата на семейството работеше до вечерта, а майката прекарваше целия ден в пазаруване и домакинска работа.
Много често в къщата оставала само малката им шестгодишна дъщеря. Един ден местни крадци разбрали за това и решили да използват момента, за да ограбят къщата. След като избрали подходящ ден, те подкарали до портата на къщата и позвънили на домофона.
Чул се момичешки глас: -Кой е? – Пощальонът. Има ли възрастни вкъщи? – Не, само аз и Вася. -Вася? А ти на колко години си? Аз съм на шест, а Вася току-що навърши една година. Злите хора си помислиха, че са хванали лесна плячка.
Те разбиха ключалката и влязоха в къщата. Щом влязоха в коридора, забелязаха в полумрака огромна фигура, която повали единия от тях на земята и здраво стисна със зъби врата му.
Вторият разбойник, като разбра, че Вася е огромна черна овчарка, замръзна на място и дори не можа да помръдне от гледката. Оказало се, че овчарчето най-много слуша своя малък стопанин, и щом изпълнило дълга си и чуло командата „гледай“, то седнало до разбойника и зачакало по-нататъшни инструкции. Престъпниците стояли замръзнали, докато бащата на семейството пристигнал и се обадил в полицията.
