Бях в шести клас, когато се случи тази история. Тогава в нашето училище дойде едно тихо и непривлекателно момче на име Сергей. Той имаше труден живот – майка му пиеше и постоянно излизаше навън. След известно време я лишиха от родителски права и Сергей се премести при баба си. Той растеше умен и спокоен, но се обличаше скромно и говореше лошо.
Веднага беше недолюбван в нашия клас. Най-умните и жизнени от тях наричаха бедняка с имена, а класният ръководител не сметна за необходимо да се намеси. Тя не се скара на никого и не извика никого – реши да ни събере всички след училище. -Хлапета, казват, че нашият новодошъл е тормозен от по-големите ученици.
Мисля, че трябва да го защитиш – кой друг, ако не ти? Това беше брилянтен ход! Наистина, по-големите ученици му се подиграваха, но дори те се страхуваха от нашите момчета. Момчетата се застъпиха за Серьожа и скоро станаха приятели. Оказа се, че един учител трябва да бъде и психолог. Как според вас е трябвало да реагира учителят?
