През последната година отношенията ми с 15-годишния ми син се влошиха до степен, от която няма връщане назад. Какво мога да направя с него? Тийнейджърът … иска да опита всичко, да научи всичко. След няколко инцидента с неразбираеми компании и уебсайтове в интернет той загуби всякакво доверие в себе си.
Синът ми се занимаваше със смесени бойни изкуства. Бях доволна от това, защото поне пренасочваше енергията си в правилната посока, а с началото на секцията се научи на дисциплина. Заниманията му започваха в 6 ч. Завършваше в 8 ч. и се прибираше у дома с метрото. Наскоро на сина ми му предстоеше състезание, затова започна да тренира с две групи и се подготвяше на 200%. Така че сега той се прибираше вкъщи в 10 часа.
И, не, не се притеснявах, защото колкото и да е мързелив, той е отговорен човек, никога не закъснява, а състезанието го мотивира още повече да се придържа към строг график. Един ден синът ми нахлу в къщата. Тази дума е по-подходяща от всякога. Той нахлу. Якето му беше скъсано, а едната каишка на раницата му висеше на косъм.
Не за първи път се прибираше вкъщи в този вид. Вече два пъти беше влизал в кавги. Надявах се, че се е променил, че е пораснал, но уви. Понечих да му изкрещя, но той започна: „Мамо, слушай ме – дъхът му беше накъсан, – имаше едно момиче само… и имаше едно момче… Ударих го като буца… Помогнах му да си свали якето, донесох му вода. Той си пое дъх и започна да говори. Когато синът ми излизаше от метрото, чу момичето да крещи, или по-скоро да пищи. Синът се затича към странния звук. Писъците идваха от входа на една изоставена къща. В този момент синът сигурно се е почувствал като филмов герой.
Тогава започнала истинската суматоха. Приятелят ми видя как един мъж дърпа якето на едно момиче, а то се опитва да се освободи, но не може. Синът ми изрита мъжа и го удари. Слава Богу, той беше пиян и слаб. Синът ми бързо го повали на земята, а момичето се възползва от възможността да избяга. Синът не знаеше какво се е случило с противника му.
Опитал се да намери момичето, за да разбере дали е добре, но от него нямало и следа.Честно казано, отначало не повярвах, но и не извиках на сина си. Той се обиди, че не съм похвалил героичната му постъпка – помислих си, че „той лъже толкова добре, че си вярва“. Два дни по-късно на вратата ни почука едно момиче на около 20 години. Тя беше с майка си. Дойдоха да ми благодарят за толкова смелия и любезен съпруг. Отначало не разбрах, но те говореха за сина ми.
Гостите ни му предложиха солидна сума пари като благодарност, защото синът ми беше изложил на риск живота и здравето си, за да спаси непознат човек. Той отказа парите и ме погледна лукаво. Когато останахме сами, му се извиних. Много се срамувах. Сега гледам на сина си със съвсем други очи. Оказва се, че един истински герой живее под един покрив с мен, а аз го обвиних в лъжа. След това започнах да се отнасям към сина си по различен начин. Питам го за мнението му във всичко, защото вече го смятам за истински възрастен мъж.
