– „Ето, Вовочка, майка ти ти изпрати подаръци“ – Катя, новата бавачка, подаде на момчето топка. От мама?“ Детето, което не можеше да повярва на щастието си, взе топката от ръцете на бавачката. „Разбира се, за теб, вземи я“, каза Катя раздразнено. Тогава тя е твоя – и тя излезе от стаята. Вова погледна загрижено в чантата и видя в нея круши и шоколадови бонбони. „Аз нямам майка, нали?“ – каза той на глас и започна да яде едно вкусно шоколадово блокче. Отдръпна се от торбата и се разплака. Вова никога не беше виждал родителите си. Мислеше, че е роден точно тук, в сиропиталището.
От една страна, не изпитваше нищо, когато гледаше как небрежни майки, лишени от родителски права, идват да видят потомството си. Но в сърцето си той искаше някой да дойде при него. Нощем мечтаеше за семейство: ами ако майка му се намери? И тогава заспиваше щастливо. Но минаха години, а майка му все още липсваше. Някои деца били осиновени. Но Вова не искаше да отиде в ново семейство, затова умишлено бавеше гостуващите семейства. „Вовочка, защо правиш това? Ти си умно и спокойно момче“, опитва се да му проговори ръководителката на центъра Ирина Викторовна. Само че Вова остана безмълвен. Тя не можеше да разбере.
Веднъж разказал на приятеля си Денис за мислите си. Последният само се засмял: „Ти си глупак, ако вече са те изоставили, няма да те приемат обратно. Приемните родители са добре. И те определено няма да те изоставят. Това се случва изключително рядко. Вова върна пакета на Ирина Викторовна. – „Ето ти го. Попадна при мен по погрешка.“ Обърна се и тръгна към изхода. Седнете – каза му Ирина Викторовна, – няма никаква грешка. Просто не ви казахме преди това. Не искахме да ви тревожим за нищо.
Явно майка ти е намерила начин да ти изпрати някои подаръци чрез нов служител. Всъщност тя те е търсила от много време. И иска да си те върне. Но делото все още е висящо в съда. Жалко, че сте разбрали за това предварително. Е, сега не можеш да промениш нищо. Затова вземи подаръците: те са за теб. Вова бавно закрачи по коридора. Най-накрая беше дочакал! Реши да почерпи Денис и последният започна да му завижда. Но майка ми напълно ме изостави. Когато ме взеха от нея, тя беше много пияна. Обеща да ме върне, но дори не ме посещава – И той се разплака.
Вова му подаде едно шоколадово блокче. Двамата седяха и дъвчеха лакомството в мълчание. На първата среща с майка ми нещата някак си се объркаха. Вова влезе в стаята, в която седеше жената. „Ти ли си Вова?“ – попита го тя. А той кимна, почти разплакан. „Е, ела при мен, сине“, каза тя с треперещ глас. Той не усещаше краката си и опря лицето си в корема ѝ. Тя миришеше точно като майка му. Той започна да плаче. Тя не знаеше какво да прави и погледна към психолога в стаята. – „Достатъчно за днес“ – заповяда тя и Вова беше отведен в друга стая, където му дадоха ментов чай. Майката дойде за сина си през есента.
Вова беше облечен в нови дрехи и дълго се сбогува с всички. Майка му го хвана за ръка, но той се дръпна – вече съм голям – но като видя тъжния ѝ поглед, върна ръката ѝ. Отне им много време да свикнат един с друг. Когато майка му го върна вкъщи, ги посрещнаха доведеният му баща и малкият му брат Вадик. Малко по-късно, когато Вова беше по-голям, се оказа, че именно доведеният му баща е убедил майка му да го върне от сиропиталището.
В края на краищата майка му била оставила сина си в сиропиталището, след като родила. А когато се събрала с нов мъж, признала за действията си. Егор, така се казваше доведеният баща, беше строг и мълчалив. Той наредил на майка си да прибере сина си, за да не страда. Майката не се съпротивлявала дълго: съвестта ѝ я измъчвала през всичките тези години. Вова пораснал и създал собствено семейство. Той има съпруга Лиза и три деца.
Две от тях е родил сам, а едно е осиновено. Нарекоха го Денис, също като приятеля му. Двамата все още общуват и си помагат взаимно. Животът му също върви добре. Съвсем наскоро бащата на Вова, Егор, умира. Макар че, не, не е баща му – баща му. В края на краищата той дължи толкова много на него. А сега Вова помага на по-малкия си брат и на майка си. Те успяват да се обединят и да станат семейство. Истинско семейство!
