Кирил и Анна са деца от най-богатите семейства в столицата. За годежа им се съобщава във вестниците. Най-модерните списания следяха отблизо развитието на техния романс и дори говореха за него по радиото. Когато двойката се подготвяла за сватбата, бащата на Кирил починал. Всички вече говореха, че сватбата няма да се състои и двойката най-вероятно ще се раздели, защото мнозина смятаха, че бракът им не е нищо повече от суха сметка. Влюбените обаче все пак се ожениха. Цялата столица говореше за тях. Всички обсъждаха скромната рокля на Анна и влюбения поглед на Кирил.
Изглеждаше, че двамата доказват на целия свят, че парите са безсилни пред истинската любов. Три месеца след скромната сватба майката на Кирил се разболява тежко. Известно време тя била свързана с апарати и когато лекарите казали, че няма никакъв шанс, и било решено да я изключат от машините, тя повикала Кирил при себе си за последен разговор. „Дълго време… с баща ти не успявахме… не успявахме да имаме дете. Осиновихме те, сине… майка ти е жива.
Намери я – каза тя и затвори очи. Кирило не можеше да повярва, но отхвърли всички съмнения и реши да отиде в родния град на покойната си майка и да потърси информация за себе си в местните сиропиталища. Разбира се, всички подобни институции пазеха конфиденциалност, но когато разбра чий син е Кирил, веднага му предоставиха информация за осиновяването му. Момчето разбрало адреса на биологичната си майка Ксения и отишло на адреса. Там срещнал една възрастна жена, която изглеждала така, сякаш е имала добър живот, но Кирил не я съжалил.
„Ако си от организациите, нямаш какво да правиш тук“, казала тя и се опитала да затвори вратата, но Кирил я спрял. Колко съм виновна пред теб, сине мой. Тя се канеше да коленичи, но Кирил я спря.Оказва се, че бащата на Кирило е бил търговец, който е бил затворен невинно и е починал от добре позната болест там. След това Ксения, учителка по чужд език, беше уволнена от работа. Тя нямала пари, с които да се издържа, затова предала сина си на година и половина в дом за бебета, но обещала да се върне за него, когато намери с какво да го храни. Кирил слушаше всичко това. Ксения му подари обеци, които баба ѝ била получила от самата императрица. Тя го помолила да подари обеците на снаха си, за чието присъствие подсказвал пръстенът на пръста на Кирил.
Той дори не прегърна майка си, а взе подаръка и се върна у дома. Вкъщи той разказа всичко на Анна, но тя вече не се интересуваше много от Кирил. По това време Анна често излизаше на разходка без Кирил, обвиняваше го, че винаги е на работа, и казваше, че напразно се е омъжила за него. Веднъж свекърът на Кирил, като чул тези думи на дъщеря си, настоял дъщеря му да напусне съпруга си, като казал, че за нея има по-добра партия. Анна била твърде щастлива да го направи.
Кирил подписал всички документи, подал молба за развод и се преместил при биологичната си майка, тъй като нямал други роднини. Преди Кирил да е живял с майка си в руините дори един ден, тя му дава ключовете от друг апартамент и казва: „Сине, не искам да ти бъда в тежест. Когато арестуваха баща ми, а мен ме освободиха, разбрах, че скоро ще започнат да отнемат цялото ни имущество. Баща ти и аз ремонтирахме този апартамент.
Ти трябва да живееш там, все още си млад, свикнал си на добър живот, а на мен тук ми е добре, не се притеснявай. Отначало Кирил убеждаваше Ксения да се премести с него в новия апартамент, но после се отказа, взе ключовете и се настани. Година по-късно Анна и баща ѝ започнаха да се обаждат на Кирил и да се извиняват за решенията си, но Кирил нямаше време да ги изслуша. Той заживял с любовта си в ремонтирания апартамент, а Ксения живеела в новото си едностайно жилище и очаквала с нетърпение появата на внука си.
