Някои хора нямат такъв късмет от самото си раждане – не всеки се ражда със златна лъжица в устата. Братовчед ми завърши училище и отиде в университет.
Там срещна едно момче и се влюби до уши в него. Или поне така си мислеше по онова време. Вече планираше бъдещето си и искаше да се омъжи за него. Но младежът нямаше такива сериозни намерения. Той не искаше да се ожени за нея. Но съдбата имала свои собствени планове.
Когато забременяла, тя била във втори курс на университета. Решила да сподели щастливата новина с приятеля си, но той ѝ казал, че няма нищо общо с това, и просто изчезнал от живота ѝ в неизвестна посока. Тя се върнала у дома и дълго време била тъжна и депресирана. Въпреки всичко обаче тя решила да има дете. Може би приятелят ѝ ще реши да се ожени за нея след раждането на сина ѝ.
Тя започнала да живее за удоволствие. В живота ѝ се появили и други мъже. След като детето се родило, тя го изоставила, оставила го в родилното отделение и забравила за него. Момчето било осиновено, имало късмет да има сурогатни родители… Те го отгледали като достоен и образован човек.Той израства като добър и смел, честен и послушен човек. Когато завърши училище, успя да създаде собствен бизнес и започна да печели много пари.
С течение на времето доходите му започнали да се умножават. Един ден биологичната му майка дошла при него и го помолила да ѝ помага, да я издържа и дори ѝ купила апартамент, като казала, че тя е майка и той трябва да се грижи за майка си.
Той отказал. Случаят стигнал до съда. Съдът постановил, че тя не може да се доближава до него на разстояние от няколко километра. Смятате ли, че това решение е справедливо?
