“Съпругът ми почина млад, нямаше и 45 години. Оттогава няколко пъти се опитвах да установя контакт с някого, но тези връзки не продължиха дълго. Първият проблем беше, че имах три деца. Когато те пораснаха и се изнесоха от къщи, аз вече бях на петдесет години, така че станах невидима в очите на много мъже… Наистина исках да имам някой, с когото да споделя живота си, но след десет години самота вече бях загубила надежда за любов. И тогава, малко след седемдесетия ми рожден ден, се появи Адам. Първата ни среща изобщо не беше обещаваща, всъщност беше наистина неловка, но съдбата може да бъде измамна. Вече две години сме заедно и аз твърдо се надявам, че ще бъдем заедно до края на дните си…”
Пенсиониран съм, но няма да се откажа от удоволствието
Първата ми среща с Адам се състоя при наистина неблагоприятни обстоятелства. Но може би затова и двамата го помним толкова добре? Беше точно един ден след рождения ми ден. Да, дори седемдесетият рожден ден може да се отпразнува по бурен начин!
Миналата година ми хрумна идеята да организирам парти за над четиридесет души. Открих, че изобщо не се чувствам на моята възраст, а предполагам, че няма указ отгоре, който да казва, че един пенсионер не може да се забавлява добре, нали?
Както реших, така и направих. Поканих цялото си семейство и много приятели, поръчах кетъринг от любимия си ресторант и огромна торта… Беше страхотно! Нямах представа обаче, че тази вечер ще има такива последици в живота ми.
Запознах се с Адам при драматични обстоятелства
На следващия ден след партито трябваше да платя сметката в ресторанта, който ми беше предоставил менюто за рождения ден. По този начин си върнах няколко чинии, които бях оставила вкъщи. Времето беше кошмарно: валеше и въпреки силния вятър, заекващият дъжд нямаше милост към никого. Нито чадърът, нито качулката бяха от някаква полза.
Опитах се да избягам от колата към кампуса възможно най-бързо, без дори да гледам пред себе си, и тогава… се случи! Блъснах се в някого на вратата.
Какво правиш! Моята торта!
Замръзнах. Блъснах се в един висок мъж и го ударих с тези злополучни чинии. Той разпери ръце в автоматичен жест на защита. Кутията с тортата, която носеше, веднага се срути право в локвата пред входа на ресторанта.
Извиних му се около десет пъти и дори исках да му предложа компенсация, но човекът беше толкова разстроен, че само махна ядосано с ръка и бързо си тръгна. Чувствах се ужасно глупаво. А се почувствах още по-зле, когато дамите в ресторанта ми обясниха, че тортата за 95-ия рожден ден на майката на мъжа е паднала в локва
Реших да му се обадя. Никога не съм съжалявала за това!
През следващите дни не можех да спра да мисля за него. Накрая отидох в ресторанта и помолих управителя за номера на мъжа, с когото се бях сблъскала. Когато му се обадих, той беше много изненадан и след известно време сам започна да ми се извинява за реакцията си на злополучния инцидент. Започнахме да се надпреварваме кой се е държал по-зле и някак си се получи така, че в крайна сметка си пихме кафеһттр://….
И тогава? А после мина бързо, защото в крайна сметка проведохме страхотен разговор и всеки час, който прекарвахме заедно, веднага ставаше по-красив. Веднага станахме двойка – на нашата възраст вече наистина няма какво да очакваме! Вече изминаха две години, откакто се случи инцидентът с тортата, и аз благодаря на съдбата, че тогава валеше толкова много.
