“Застанах зад нея на опашката. Отворих й вратата по-рано, защото тя нямаше да може да се справи сама. И тогава тя преброи стотинките. Имаше някакви там, но това не беше най-евтината пекарна. Когато дойде ред да плаща, тя поиска една кифла за по-малко от една злота. Изсипа дребните монети върху щанда и продавачката ги преброи внимателно. Малко липсваше и тя не позволи на възрастната жена да вземе рулото. Тя я изгони от пекарната.”
Съжалявам за старите хора
Винаги съм съжалявал за старите хора. А старостта е трудна. Тогава човек често остава сам и буквално не може да разчита на никого. Това е тъжно.
Сега гледам баба ми, която винаги беше пълна с живот и беше навсякъде, но напоследък сякаш е помръкнала. Вече не ѝ се иска да прави нищо, нито пък има сили. Няма и здраве.
Ех, какъв е смисълът да се живее така. Разбира се, желая приключението ѝ на този свят да продължи колкото се може по-дълго, но ми се иска в него да има повече радост. Опитвам се да оцветя по някакъв начин ежедневието ѝ, но имам чувството, че не успявам.
Срещнах една стара дама
Вчера, когато отидох до пекарната, за да си купя пресен хляб за закуска, срещнах една възрастна жена. Тя нямаше сили да отвори вратата на магазина, затова аз го направих вместо нея. Тя стоеше пред мен на една доста дълга опашка и броеше дребните монети.
Когато дойде нейният ред, тя поиска едно руло, което струваше по-малко от една злота, и след това сложи монетите на касата. Оказа се, че е имало малък недостиг.
Очаквах, че магазинерката няма да направи проблем от това. В края на краищата толкова пъти си оставят тези стотинки от кочаните в различни магазини. Тя със сигурност също го направи.
За съжаление, старицата чу горчиви думи от магазинерката и беше изгонена от пекарната.
Аз тръгнах след нея
Тръгнах след нея. За съжаление нямах никаква храна, защото не доживях да дочакам реда си, но я заведох в съседната пекарна и й направих запас от хляб. А по-късно още в зеленчуковия магазин и в магазина за месо. Занесохме всичко в дома й, госпожата замрази част от нещата за себе си.
Сега поне знам къде живее и ще й давам по един пакет прясна храна на всеки два дни. Живея сама, нямам много пари за харчене и е хубаво да мога да помогна на някого.
Но няма да се върна в тази пекарна. Ако бях на мястото на тази продавачка, щях да отделя няколкото стотинки от собствения си джоб. А и тя беше много груба с възрастната дама. Срам.
