В брака ни настъпи момент, в който романтиката напълно изчезна: деца, скандали, ежедневие. И тогава, сякаш изневиделица, на работа се появи ново момиче: красиво, стройно, необременено от семейния живот. Започнах да я ухажвам: водех я по ресторанти, давах й подаръци, глезех я с букети с бележки. Казах на жена си, че оставам до късно на работа, помагам ѝ да си довърши работата, работя извънредно и т.н. И след поредния подарък колежката ми ме покани при нея. Бях щастлив като дете, хормоните ми бушуваха. Същия ден се прибрах вкъщи, скачайки от радост.
Мозъкът ми отказваше да функционира нормално. Но никога не съм успявал да заблуждавам жените, особено съпругата си. Тя веднага забеляза, че нещо не е наред. Каза, че вечерята е в кухнята, а тя е уморена и иска да си легне по-рано, а кухнята ще почисти по-късно. Когато приключих с всичките си вечерни задължения и отидох в стаята си, жена ми спеше на леглото с дрехите си и с прибрана назад коса. Беше очевидно, че е толкова уморена, че си е легнала, без дори да се преоблече.
Сватбеният ни албум беше на нощното шкафче до нея. Не можех да заспя, затова реших да го прегледам. Албумът съдържаше и снимки отпреди сватбата ни. Погледнах тези снимки, на които съпругата ми беше свежа, млада, добре поддържана. Заля ме вълна от емоции. Те ми напомниха колко много бях влюбен в нея, как стоях до прозореца й по цяла нощ, как се грижех за нея, не спях по цели нощи и я преследвах.
Тази нощ мислех за жена си, за любовницата си. Чудех се защо съм престанал да се грижа за нея, да й правя закуска сутрин, да я водя на красиви места. Защо глезех колежката си, а не собствената си съпруга? Кога спрях да ѝ правя комплименти? Останах буден до 4 часа сутринта. После изтичах до денонощния магазин за цветя, купих букет от любимите ѝ божури и успях да ѝ направя закуска. Направих всичко тихо и забързано, защото тя става много рано.
Жена ми се събуди и не можа да каже нищо заради цялото внимание. Тя беше напълно объркана от цветята, радваше се като дете, а аз се възхищавах на разрошената ѝ коса и подпухналите ѝ очи. Изтрих любовницата си напълно от професионалния си живот. Отначало беше трудно, но успях. След това почувствах такова облекчение…
Вече не трябваше да лъжа семейството си. Обадих се на майка ми и я помолих да вземе децата за една седмица. Направих график на датите за седмицата. Чувствах се отново като момче, което се е влюбило в момиче без спомен. А жена ми се промени повече от мен. Тя започна да се грижи за себе си, отново се превърна в момичето от снимката, което толкова много обичах.
Сега обръщам повече внимание на семейството и съпругата си и, повярвайте ми, емоциите, които изпитвам към тях, не бих получил с никоя друга любовница. И така, какво искам да кажа? Правилно е казано, че жената е отражение на своето семейство. Ако жената е щастлива, семейството ще бъде щастливо. Ако не ми вярвате, можете да го проверите.
