Съпругът ми ме напусна заради друга жена преди петнайсет години. Имаме общ син. Той живее със съпругата си в двустаен апартамент в нова сграда, подарен му от баща му като сватбен подарък. Преди три месеца отпразнувах половинвековния си юбилей.
Спестявах за празника в продължение на две години. Натрупах седемдесет хиляди долара. Празненството се състоя в един ресторант. Поканих четиридесет души. Преди тържеството реших, че ако има подаръци в брой, ще ги дам на сина си. Той спестява за кола от пет години. Но някак си без фанатизъм. Като например: ако получи кола, това е добре, ако не получи, ще се справя без нея.
Синът ми и снаха ми си мислеха, че на годишнината освен тях ще има и няколко мъже. Когато видяха банкетната зала, подредената маса и броя на гостите, очите им се разшириха. „Имате ли някой?“ – попита синът ми. „Откъде взехте пари?“ – отговорих аз. Синът ми сигурно е предал разговора ни на снаха си и тя цяла вечер седеше с кисела физиономия. Празникът беше забавен.
Наред с другите неща ми подариха моден лаптоп, прахосмукачка-робот и дванадесет хиляди в брой. На следващия ден ми се обади синът ми. „Е, майко, похарчи ли парите?“ – попита саркастично синът ми. В края на краищата, петдесет години е нещо, което се случва веднъж в живота – отговорих аз.- „Можеш да ми помогнеш с колата, знаеш, че от дълго време спестявам за подходяща кола.“ – Знам. Пет години. „И много ли си спестил?“ – попитах аз.
„Ако не беше хвърлил седемдесет хиляди в канализацията, а ги беше дал на мен, можех да си купя кола още днес“ – каза синът ми възмутено. “Значи аз успях да спестя необходимата ти сума с моята заплата от двадесет и пет хиляди, а ти и жена ти не успяхте?
Вие двамата получавате общо шест пъти повече от моята заплата. Ако искахте, отдавна щяхте да си купите кола… Изобщо синът ми се обиди на мен. Може би наистина съм се държал като егоист?
