София най-накрая беше бременна. Но имаше само едно нещо, което я разстройваше. Мъжът искаше само син, не искаше и да помисли за момиче. А ултразвукът не можеше да определи пола на бебето. На третия ултразвук лекарят каза със сигурност, че ще се роди момиче.
Николас много се ядоса и веднага напусна кабинета. Когато София излезе от болницата, тя видя, че мъжът вече си е тръгнал. Тя му се обадила няколко пъти, но той не вдигнал телефона.
Прибрала се вкъщи с автобус. Едва се изкачих на третия етаж. До вратата имаше голям куфар с вещите ѝ. Към него имаше прикрепена бележка.
„Ако се роди момиче, ще бъдеш отгледан сам“. Тя вдигна тежкия куфар, измъкна го от вратата и седна на пейката. Стомахът ѝ изведнъж се сви, стана ѝ лошо и започна да плаче.Към нея се обръща съседката ѝ леля Даша. Тя е прекарала половината си живот като акушерка. Когато видяла състоянието на момичето, разбрала за какво става дума и веднага извикала линейка. София веднага била откарана в родилния дом.
Няколко часа по-късно младата майка родила две деца – дъщеря и син. В деня на изписването ѝ от болницата родителите ѝ се срещнали. За изненада на София пристигнал Николай. Всички били лъчезарни. Той дойде и целуна съпругата си. Подари ѝ букет червени рози.
След това взе сина си на ръце и започна да го прегръща. Момичето дори не му обърна внимание. На София това не ѝ хареса. Николас се обърна и ѝ каза да остави дъщеря си в болницата, защото тя няма нужда от него. Този син е друго нещо. София беше заобиколена. Хвърли букета си на земята, вдигна сина си Николас и седна с двете деца в колата на родителите си.
Накрая изкрещя на съпруга си, че никога повече няма да се появи, а децата да забравят завинаги. Никълъс беше потиснат, не беше очаквал това. По-късно София подава молба за развод. Беше срещнала добър човек, но все още не смяташе да се омъжва. Тя отглежда децата и е много щастлива.
