Когато се родих, родителите ми бяха на четиридесет години. Техни приятели ги поканили на гости, но майка ми не се чувствала добре и не отишла. Майка ми си мислела, че има нещо нередно със стомаха си. Беше й много лошо. В продължение на няколко дни лежала.
Баща ми я убеди да се обади на лекаря. Лекарят я прегледал, задал ѝ странни според него въпроси и я посъветвал да отиде на гинеколог. На следващата сутрин те отишли в клиниката. Баща им чакаше в коридора, когато мама излезе от клиниката, изглеждайки бледа. Тя започна да плаче и показа на татко вестника. Той взе хартията и се замисли за случилото се.
– „Кол, ще имам бебе!“ Майката му каза.
Той не можеше да повярва на собствените си уши. Двамата се прегърнаха и се разплакаха от радост. Майка ми беше най-възрастната в родилното отделение, но раждането ѝ беше лесно. Бебето, тоест аз, също беше здраво. Когато бях малка, не забелязвах разликата между майка ми и другите майки. За първи път чух за възрастта на майка ми, когато едно момче от детската градина каза на майка ми, че е стара и скоро ще умре. В отговор аз го ударих с пластмасова кукла. Майка ми се оплакваше дълго време. Вместо пенсия им се роди дъщеря. Аз ще се оплаквам от теб!В училище един съученик вика през вратата на класната стая: – „Катка, баба ти те чака. Аз излязох с навъсени вежди.“ „Мамо, аз вече съм възрастна. Защо ме преследваш? Ние живеем в съседство една с друга. – Дъще, навън е тъмно и е опасно да се разхождаш сама.
Справях се много добре в училище, така че учителите не се обаждаха на родителите ми, за да ми се подиграват, защото се срамувах от възрастта им. Много ги харесвах, те бяха прекрасни. Исках само да са млади, като всички останали, и да са модерни. Но те не бяха такива. Мама обичаше да купува книги вместо дрехи, а татко обичаше да кара старата си кола и да я докарва до съвършенство до безкрай. Аз пораснах и отидох да уча в медицинско училище. Справях се добре и в училище. Аз съм зъболекар.
Имам стаж в магазин за алкохол. Един ден влезе млад мъж. Имаше счупен зъб. Накара ме да се почувствам неудобно с присъствието си.
Алкохолът реши проблема му. След работа го срещнах на изхода. Той ме чакаше с букет цветя. Бях объркана, но го харесах. Говорихме по пътя към дома и скоро започнахме да се срещаме. След известно време той ме помоли да се омъжа за него и ме представи на родителите си. Те бяха приятни хора.
Беше мой ред да го запозная с родителите си. В неделя с Иван купихме шоколад, вино, букет рози и отидохме да се запознаем с тях. Родителите на Иван го посрещнаха с радост. Те разговаряха добре до късно вечерта и вечеряха. Денят беше свършил. Цяла нощ не можах да заспя с
въпроси в главата си. Дали той харесваше родителите ми? На следващия ден отидох на работа.
Вечерта трябваше да се срещна с Иван. Срещнахме се и аз зачаках да видя какво ще ми каже. „Катюша, каква прекрасна нощ имахме снощи. Каква прекрасна майка имаш, ти си като нея! А баща ти е много интелигентен човек. Трябва да се гордееш, че имаш такива родители. И им предай поздрави от зет си“ – каза той с усмивка. Върнах се вкъщи.
Мама четеше книга, а татко гледаше телевизия. „Мамо, татко, моля ви, простете ми! „Какво става, дъщеричке?“ Мама ме прегърна: „Болна ли си или нещо друго?“ „Не, не. Аз все още плачех. Разбира се, по-късно обясних поведението си като нервност и умора в навечерието на сватбата. Но това беше урокът на живота ми. Няма значение кои са родителите ти – стари или млади, богати или бедни, те не са избраниците.
