Една възрастна жена стоеше на вратата на супермаркета, бавно отхапваше от колбаса и преглъщаше сълзите си. От вратата излязъл млад мъж, приближил се до нея, сложил в краката ѝ две торби, пълни с хранителни продукти, и се върнал в магазина.
„О, сине, благодаря ти, къде отиваш, нямам нужда от нищо друго“. Но мъжът не я чу. Няколко минути по-късно той излезе и подаде на жената още един пакет.
Жената го взе и каза: „Сине, това е твърде много за мен, не мога да взема толкова много, къде да сложа всичко това?“ Младият мъж попитал от какво още има нужда. „Нищо, нищо повече, много съм ти благодарна, толкова си добър, благодаря на майка ти, че е отгледала такъв син“, казала старицата и прегърнала момчето. В очите ѝ се появиха сълзи. Напоследък не беше купувала никаква храна, само хляб. Синът ѝ беше взел всичките ѝ спестявания и я беше изхвърлил от къщата. Тя беше останала без покрив, под открито небе.
И баба изведнъж попита. „Скъпа моя, имаш ли нож в колата си? Имам нужда от нож, за да нарежа наденицата.“ Младият мъж извадил от колата голям нож. Жената разрязала наденицата и изяла 5-6 парчета без хляб. Това била любимата ѝ наденица. Мъжът ѝ винаги я купувал. Тя си спомнила за съпруга си. Колко грижовен беше той, колко много я обичаше. Когато той починал, синът не се погрижил за майка си, в резултат на което взел всичките ѝ спестявания и я изхвърлил от къщата.
Сега той живее на улицата. Тя бавно отхапа от наденичката си и преглътна сълзите си. – „Бабо, защо плачеш, какво се случи, имаш ли нужда от нещо друго?“ попита младият мъж.
Бабата му разказа историята си. Той изслушал мълчаливо, после поканил баба в колата си и я закарал до дома си.
Той на свой ред ѝ разказал, че е израснал в сиропиталище и няма роднини; винаги е мечтал за баба, която да му пече питки и да му прави закуска сутрин.
„Ти ще бъдеш моята баба, ще живеем заедно.“ На сутринта от кухнята се разнесе вкусната миризма на прясно изпечени сладкиши. Баба му му наля чай и постави на масата чиния с лакомства. Той погледна с благодарност към баба си и каза: „Цял живот съм мечтал за това.“
