Точно преди 50 години те се заклеват един на друг във вечна любов, вярност и подкрепа. И днес, предишната сутрин, когато жената се облече, отиде в кухнята, за да приготви на любимия си разкошна закуска. Щом докоснала печката, в кухнята влязъл един мъж.
– Не пипай нищо! Няма да готвиш днес! Заедно сме от 50 години, трябва да прекараш този ден незаличимо и й връчи букет нежни рози. Жената сведе лице към венчелистчетата. Миг по-късно я докосна сладък аромат. „Но побързайте!“ Облечи се бързо, много съм гладна… – те тръгнаха по обичайните улици. Харесваше им да живеят в своя град.
След закуската в кафенето двойката се отправи към същото място в парка. „Сега ще вземем лодката и ще пасем лебеди по езерото“ – каза мъжът. Плуваха дълго време, като се любуваха на благородните птици и на природата на златната есен, която беше обагрила всички дървета в парка. Започна да пресъхва. „Скъпи, можем ли вече да тръгваме?“ Вече бях изял нещо Б.
Виктор погледна часовника: „Добра идея. Хайде да тръгваме! Имам изненада за теб! „Каква е изненадата?“ Рита беше изненадана. „Ще видиш!“ Те завиха по тесните улички на града.Съпругът въведе жена си в осветения от гирлянди вътрешен двор. Момичето, пазачът, любезно ги посрещна и им предложи да влязат вътре. Ето я и изненадата. Децата ни са отворили свой собствен ресторант! Ето го и него! Влезте! И отвори вратата. Рита извърна очи от изненада:
„Каква красота!“ – каза развълнуваната жена. Родителите бяха посрещнати от добре подредена маса, в залата имаше много свежи цветя.
Децата и роднините посрещнаха двойката със златна сватба, поднесоха подаръци. „Ако можех да се върна един час назад, бих се върнала в момента, в който бяхме в този парк, и бих преживяла отново тези 50 години!“. Обичам те! Каза мъжът и целуна съпругата си.
