След сватбата г-жа Моника кани младата двойка да живее при нея. Тя се страхувала да остане сама и не искала сама да плаща за апартамента. Синът ѝ Адриан и снаха ѝ Никола печелели добре и можели да си позволят да плащат наема, да купуват храна и да осигуряват постоянно лечение на двете възрастни котки на г-жа Моника.
Младите хора не планирали да имат деца в близко бъдеще, така че всичко им се струвало наред. Докато не пристигнала Марлена, сестрата на Адриан.
Момичето избягало от дома си заедно с женен, но богат мъж. Когато Марлена забременява, любовникът ѝ я изоставя и тя се връща при майка си. Госпожа Моника посрещнала дъщеря си с отворени обятия, когато тя изразила разкаяние и казала вълшебните думи: „Мамо, ти беше права“. Отначало Марлена спяла в стаята с майка си, но с течение на времето започнала да се суети:
– „Мамо, ти хъркаш толкова много, че не мога да спя! В края на краищата, ти знаеш, че това вреди на бебето.
– Мамо, помолих те да купиш зелени банани, но ти пак купи презрели!
– Мамо, кога ще украсим стаята на бебето? Къде ще спи бебето?
Наистина, къде ще спи детето, когато в апартамента има само две стаи?
– Адриан – каза майката на сина си. – Нали разбираш, че когато бебето се роди, то ще има нужда от собствена стая.
– Да, осъзнаваме го, мамо – Адриан и Никола разбраха всичко. – Дайте ни още три месеца, почти успяхме да съберем депозита, за да вземем ипотечен кредит.
Казаха им обаче, че имат само един месец, за да го направят. За щастие успели да заемат сумата, която им липсвала, от приятели. Известно време живели при сестрата на Никола, а след това се преместили в собствено жилище.
Г-жа Моника се обажда на Никола три месеца след като се изнасят от нейния апартамент.
– Никола – започна да казва свекърва ѝ. – По някаква причина получихме известие да платим дължимия наем. Със сигурност е някаква грешка, но бихте ли могли да я разрешите?
Отначало Никола не можеше да разбере какво се е случило.
– Платихте ли си наема?
– Аз: – Свекървата беше изненадана.
Никола също беше изненадан:
– И кой?
– В края на краищата ти винаги си бил този, който е плащал наема – възмути се госпожа Моника.
– Когато всички живеехме заедно – отвърна Никола. – Защо сега трябва да плащаме?
– Кой ще плаща? – зачуди се свекървата. – Ние с Марлена не можем да плащаме наема! Аз съм пенсионер, а Марлена е бременна и не работи. Достатъчно е, че сега трябва сами да си купуваме храна. Не можем да разчитаме на никаква помощ от ваша страна!
Никола разказа всичко на съпруга си. Адриан беше също толкова изненадан. Когато се преместиха, никой дори не спомена, че трябва да продължат да плащат наем. Той се обади на майка си, която се възмути от това. Взеха съвместно решение, че Адриан и Никола ще помогнат за изплащането на дълга, но Марлена трябва да си намери работа. В крайна сметка тя може да работи от разстояние.
Когато Адриан и Никола се прибраха на следващата вечер, намериха на прага на дома си два носача с възрастни котки и бележка: „Можете да ги изхвърлите, както изхвърлихте нас“.
