Когато Дамян е на 3 години, баща му напуска семейството. След известно време майка му заминава за чужбина, за да изкарва прехраната си. Докато майката е в чужбина, детето пропуска много неща. Момчето е отгледано от баба си. Заедно с нея той научил стихчетата за детската градина и тя го подготвила за първи клас.
Дамян се чувствал самотен, въпреки че имал родители. Той се заклел пред себе си, че ще направи всичко, за да може децата му да растат в пълноценно и щастливо семейство. Дамян наивно вярваше, че ако е добър, майка му ще дойде да живее при него или ще го вземе да живее при нея. Но майка му е започнала нов живот в чужбина: запознала се е с мъж на работа, влязла е във връзка с …Детето не се вписваше в плановете ѝ за близкото бъдеще. Жената често предоставяла пари и подаръци, но самата тя идвала на гости на семейството много рядко и оставала само за няколко дни. След като завършило училище, момчето започнало да учи. Завършило с отличие, а след това си намерило работа в престижна международна компания. Работи в Германия, като пътува в различни страни по работа.
На 30-годишна възраст Дамян е посетил половината свят. Веднъж във Франция се запознава с едно момиче. Тя се казваше Лора. Тя се оказва негова сънародничка. Това била любов от пръв поглед и скоро двойката започнала да живее заедно.
Когато Лора забременява, двамата решават да се върнат в родината си. Оженили се и си купили апартамент в столицата. Там се ражда синът им Николай. Дамян мечтаел да има голямо семейство, поне три деца, но съпругата му била против, като казвала, че е още млада и иска да живее за себе си.
Мъжът постоянно бил в командировки и отделял по-малко време на семейството си, отколкото му се искало. Но пък печелеше много добра заплата, така че на Лора и Николай не им липсваше нищо. Разбира се, те прекарваха заедно ваканциите, понякога дори Дамян водеше семейството в чужбина, ако имаше възможност.
Но в един момент той започна да забелязва, че нещо се е променило. Лаура се беше отдалечила от него и на моменти изглеждаше като напълно непозната. Един ден, връщайки се от поредната си командировка (наложило се да остане още почти два месеца), Дамян не открил съпругата си вкъщи. Николай си играеше с бавачката.
Когато жената видя бащата на момчето, се почувства смутена и каза, че Лора е отишла на фитнес. Беше очевидно, че тя не му е казала истината. Като пуснал бавачката да се прибере вкъщи, мъжът започнал да вади подаръците, които бил донесъл от куфара си. Синът, както винаги, беше щастлив и говореше много (вече беше на 5 години).
Изведнъж, като взел една от играчките, казал, че има точно същата, защото Адам му я бил подарил. „Той ми подари и много други неща“. – каза весело Дядо Коледа. Лора почти веднага си призна за всичко. Оказва се, че връзката ѝ с Адам продължава вече повече от година и те не мислят да се разделят.
„Ти постоянно работиш, не си до мен, а на мен толкова ми липсваше да имам силно мъжко рамо“. – оправдава се съпругата му.
„Ти си възрастен човек, взел си решение. Подавам молба за развод. Ще дойда и ще помогна на детето. Но не забравяй, че апартаментът принадлежи на мен. Потърси си нещо друго, където можеш да живееш с любовника си“. – Дамян каза с твърд, но спокоен глас. Той почувства празнота в себе си.
Те се разведоха много бързо. Лаура се обаждаше няколко пъти на бившия си съпруг и го молеше да ѝ остави апартамента, защото синът им нямаше къде да живее, а наемът на жилище струваше скъпо.
Отговорът беше един и същ: „Няма да помогна нито на теб, нито на съквартиранта ти. Апартаментът и цялото му обзавеждане са купени с мои пари“. Две седмици по-късно, когато Дамян се връщал от работа, видял Лора и Николас на самия вход.
„Може ли синът ни да поживее известно време при вас? Ние заминаваме с Адам. След като се аклиматизираме, ще взема сина си с мен“. Каза бившата съпруга. Тя не искаше да го погледне в очите. „I’m guessing it’s your roommate who doesn’t want anything to do with someone else’s child?“ Лора остана безмълвна.
Благодарение на сина си Дамян започна да се връща към нормалността. Трябваше обаче да се откаже от работата си: вече никакви командировки. Със спестените преди това пари той успява да открие собствен бизнес.
В началото детето често питало за майка си, после спряло. Лаура нито се обаждаше, нито идваше. Дамян, който беше преживял изневяра в детството и в зряла възраст, не искаше да се жени втори път.
Минаха много години, Николас порасна. Един ден към къщата, в която живеел с баща си, се приближила жена. „Едва успях да разбера къде живееш. Дойдох да видя сина си. Знам, че съм била лоша майка…“. Никола погледна изненадано баща си, а мъжът кимна и каза: „Да, това е майка ти.“
„Аз нямам майка.“ Момчето се обърна и си тръгна. „Ти чу какво каза Николай. Аз нямам какво да добавя. Надявам се, че повече няма да дойдеш при нас.“ Дамян последва сина си.
