– В смисъл… предала ли си? – повтори Марина предпазливо, замръзвайки с чашата в ръце. В кухнята настъпи тишина, нарушавана само от гласа на диктора по телевизията, който съобщаваше за предновогодните задръствания.
– Да, точно така – Алла Николаевна влезе в кухнята и отвори хладилника. – Приятелка ме помоли за дъщеря си. Тя и годеникът й идват от Владивосток, искат да бъдат романтични. А на мен ми трябват пари – да платя на Катя за учение.
– Мамо, но ти би могла… – започна Марина.
– Какво бих могла? – свекървата се обърна. – Да кажа не? Катя е твоя снаха в крайна сметка. И освен това, какво има в това? Семеен празник е, всички ще бъдем заедно.
– Всички – кои всички?
– Как „всички“? Аз, ти с Дима, Лешка. Катя с Паша също ще дойдат, те не могат да оставят майка си сама на Нова година.
Марина внимателно остави чашата:
– А с Катя вече сте го обсъдили?
– А какво има да се обсъжда? – Алла Николаевна извади от чантата пакет с мандарини. – Дима със сигурност няма да е против. Между другото, къде е той?
– На работа. Имат годишен отчет.
– Добре, ще обсъдим вечерта, – свекървата изсипа мандарините във ваза.
– Аз, между другото, ще донеса моя фирмен салат. И ще направя желе. Имате ли формата от миналата година?
Марина мълчеше, трескаво обмисляйки. Как да каже на свекървата, че в малката им двустайка едва има място за трима? Че Лешка спи в малката стая, а втората е и хол, и спалня, и кабинет? И най-важното – как да обясни за Вера и Никитка, които вече е поканила?
– Алла Николаевна, разбирате ли…
– Какво да разбирам? – свекървата вече подреждаше по рафтовете на хладилника някакви пакети. – Нова година е семеен празник. А аз за вас какво съм? Чужда? И Катя чужда ли е?
– Бабо! – извика Лешка, изскачайки от стаята си. – Бабо! А ти ми донесе ли нещо?
– Чакай с подаръците – отмахна се Алла Николаевна. – По-добре кажи къде ще пишеш писмото до Дядо Коледа – при мама или при мен?
– При мама! – радостно заяви внукът. – Вече купихме елха! И нови гирлянди! А Никитка каза…
– Кой Никитка? – мигновено се нащря наведе свекървата.
– Леля Верин, – Лешка грабна мандарина. – Те ще дойдат при нас за Нова година, ще играем на конзолата и…
– Да, – Алла Николаевна бавно се обърна към снаха си.
– Кои са те?
Марина се разпали:
– Моя приятелка със сина си. Аз ги поканих.
– Кога?
– Преди месец.
– И ти мълча?
– А вие… вие какво направихте? – Марина почувства, че гласът й трепери. – Просто ме поставихте пред свършен факт – отдала си апартамента, ще живея при вас!
– Аз съм майка на съпруга ти!
– А Вера е най-добрата ми приятелка! Съпругът й я напусна, тя е сама с дете…
– О, стига с тези драми, – свекървата седна на масата. – Приятелките са приятелки, но семейството е по-важно. Нека Дима реши.
– Какво да реши? – Марина стисна юмруци. – Кой да изгоним в Нова година – майка или бременна приятелка с дете?
– Бременна? – Алла Николаевна се задави с чай. – А тя има и…
Отново позвъняха на вратата.
– Катя е! – свекървата се разтопи в усмивка. – Казах й да влезе, да обсъдим празника.
Марина се вцепени. Само Катя й липсваше сега! Зълвата от първия ден я мразеше, смяташе, че брат й е можел да намери по-добра партия. А сега, когато с мъжа й вече втора година се опитват да спестят за свой дом…
– Здравейте всички! – прозвуча звънливият глас на Катя. – О, вече сте тук! Чудесно, значи можем да обсъдим плана за Нова година!
Катя влезе в кухнята, шумяща с пакети:
– Купих нещо предварително! Вижте – фойерверки, мишура…
– Катя, почакай, – прекъсна я Марина. – Давай първо…
– А това какво е? – Катя забеляза на масата телефон с отворено съобщение. – „Верочка, чакаме ви, Лешка се радва, че Никитка ще дойде…“ Кои са тези?
– Това е моя приятелка, – Марина се изправи. – Поканих я със сина си за Нова година.
– Къде я покани? – Катя замръзна с блестяща хлопалка в ръце.
– При нас.
– При нас? – Катя се разсмя. – Сериозно ли говориш? И къде ще се поберем всички?
– И аз същото! – подхвана Алла Николаевна. – Марина, помисли си…
– За какво? – на вратата се появи Дмитрий. – Какво става тук?
Всички заговориха едновременно.
– Дима, представяш ли си, жена ти… – Димочка, отдадох апартамента… – Татко, а Никитка ще дойде…
– Стоп! – Дмитрий вдигна ръце. – Един по един. Мамо, ти първа.
– Дадох апартамента под наем за празниците. На приятелка, за дъщеря й. Ще ги посрещна у вас.
– Отлично, – кимна Дмитрий. – А какво не е наред?
– Ами това, че жена ти вече е поканила някакви непознати хора!
– Не непознати, – тихо каза Марина. – Вера. Ти я познаваш, Дим. Тя идваше при нас през пролетта, помниш ли?
– Коя… – той се запъна.
– Да, тази, от която съпругът й е избягал. Тя е бременна, в петия месец. Сама е с Никитка. Преди месец я поканих, те се зарадваха толкова…
– Марин, – Дмитрий се потърка по челото. – А ти не можеше първо да се посъветваш с мама?
– А твоята мама? – изведнъж попита Марина. – Тя се съвещаваше с нас, когато даваше апартамента под наем?
– Какво общо има това? – възмути се Алла Николаевна. – Аз съм майка! И имам право…
– На какво? – прекъсна я Марина. – Да разполагаш с нашия апартамент? Да решаваш кого можем да поканим и кого не?
– Дима, кажи й! – Катя хвана брат си за ръкава. – Какво си позволява?
– Може би да се успокоим всички? – предложи Дмитрий. – Да просто…
– Мамо, може ли да се обадя на Никитка? – се намеси Лешка. – Искам да му разкажа за новата приставка!
– Не сега, зайче, – Марина седна пред сина си. – Иди си в стаята, добре? Тук обсъждаме възрастни въпроси.
– Отново възрастни въпроси, – наду се Лешка. – Винаги имате възрастни въпроси.
Когато детето излезе, Дмитрий каза:
– Да, давай по ред. Мамо, защо реши да отдадеш апартамента точно сега?
– Катя не е платила за обучението, могат да я изключат. А тези познати предложиха добри пари…
– Колко? – бързо попита Марина.
– Двадесет хиляди за три дни.
– Двадесет? – Марина изпуши очи. – Алла Николаевна, сега апартаменти за Нова година се отдават за петдесет! В твоя квартал – всички са за седемдесет!
– Ама знаеш ли! – свекървата почервеня. – Аз не съм някаква спекулантка! Това е за дъщеря ми, за Катя…
– А моята приятелка? – тихо попита Марина. – Тя не е човек ли? Билетите й са купени. Никитка наговори ушите на Лешка как ще украсяват елхата…
– Приятелката ще си намери къде да празнува – отсече Катя. – А мама няма да остане сама.
В този момент отново позвъняха на вратата.
– Само не казвайте, че е татко – изстена Дмитрий.
Алла Николаевна се хвана за сърцето:
– Сергей? А той какво общо има?
– А вие не знаехте? – попита язвително Марина. – Той всяка година идва да носи подаръци на децата. В костюм на Дядо Коледа.
– Какво означава в костюм на Дядо Коледа? – Алла Николаевна скочи. – Вие общувате с него?
– А защо не? – спокойно попита Дмитрий. – Той е мой баща. И дядо на Льошка.
– След като ни изостави?
– Мамо, това беше преди петнадесет години. Може би стига?
– Здравейте всички! – висок, посивял мъж надникна в кухнята. – О, колко сте се събрали…
– Дядо! – Лешка изскочи от стаята. – Донесе ли костюма?
– Какъв костюм? – Сергей се запъна, поглеждайки бившата си съпруга.
– Дядо Коледа! Обеща!
– Значи така, – промърмори Алла Николаевна. – Значи, тайно идваш? Празници организираш?
– А какво има в това? – изведнъж попита Катя. – Татко, и при мен идваше. Знам, че ти си в костюма. Просто не казах на мама.
– Катя! – възкликна Алла Николаевна. – И ти?
– Мамо, наистина, колко още? – Катя се обърна към прозореца. – Знаеш ли защо не се омъжвам? Защото се страхувам. Както теб. Винаги чакаш подъл ход, не вярваш на никого…
– Какво общо има това? – свекървата седна на стол. – Ние обсъждахме Нова година.
– А според мен, има много общо – изведнъж каза Марина. – Вие се страхувате от самотата. Затова и сте отдала апартамента за жълти стотинки, само за да имате повод да идвате при нас. А да попитате направо – не можете ли?
В кухнята настъпи тишина. Алла Николаевна седеше с наведена глава:
– Какво значи да попитам? За какво?
– Да можем ли да дойдем за Нова година – Марина придвижи стола. – Просто да дойдем. Без тези игри с апартамента, без обвинения, без „имам право“. Ще измислим нещо.
– Например какво? – свекървата вдигна очи. – При вас има бременна приятелка…
– Която, между другото, прави страхотни питки – усмихна се Марина. – И Никитка с Лешка са такива приятели… Нова година не е само да седиш на масата.
– А къде ще спите? – попита практично Катя.
– Има разтегателен диван – каза Дмитрий. – И диванът се разтяга.
– И това… – Сергей се прокашля. – Аз имам празна тристайка. Живея сам. Мога да взема част от гостите.
– При теб? – Алла Николаевна се надигна.
– Не при теб с годеника на приятелката ти, – измърмори бившият съпруг.
– Ама е вярно, – замисли се Катя. – Паша и аз можем да останем при татко. Там има много място.
– Или аз ще остана при баща ми, а вие с Паша тук – предложи Дмитрий. – Все пак на 31-ви съм дежурен през нощта.
– Как дежурен? – се разтрепери Алла Николаевна. – А каза, че си взел почивка!
– Леня се разболя, аз ще го заместя. Той ме заместваше миналата година.
– И ти мълча?
– А вие ми обещахте, че ще ме включите? – усмихна се синът.
Марина тихо каза:
– Виждате ли, Алла Николаевна… Всичко се решава, ако просто поговорим.
– Да поговорим… – въздъхна Алла Николаевна. – А аз се разучих. Свикнах да командвам. На работа шеф съм, у дома… – тя се запъна.
– И у дома си шефка? – подсказа нежно Марина.
– Точно така. А сега Катя порасна, ти си толкова независима… А аз сякаш съм без работа.
– Глупости, – изведнъж каза Сергей. – Помниш ли как организираше Нова година? Когато децата бяха на пет години? Всички тичаха по твоите заповеди – един режеше салати, друг окачваше гирлянди…
– Помня, – усмихна се свекървата. – Ти дори обърка всички лампички, половината не светяха.
– Но беше весело! – подхвана Катя. – А помните ли как татко заседна с елката в асансьора?
– И крещеше оттам: „Спасете ме, елката ще ме изяде!“ – разсмя се Дмитрий.
Лешка, който през цялото време седеше тихо в ъгъла, изведнъж попита:
– Мога ли да се обадя на Никитка? Ще му кажа, че ще има много Дядо Морози – и дядо, и татко, когато се прибере от работа…
Алла Николаевна стана:
– Знаете ли… Аз, май ще се обадя на приятелката си. Ще й кажа да си търси друг апартамент.
– Мамо, – Катя се приближи до майка си. – Да ти дам пари? За учение. Имам спестявания…
– Не, не, – поклати глава Алла Николаевна. – Сама ще се оправя. Може на работа да ми дадат премия…
– Имам предложение, – каза Сергей. – Да се съберем всички? Като семейство?
– Като семейство? – повтори Алла Николаевна. – Сериозно ли говориш?
– А какво има в това? – Сергей сви рамене. – Дъщеря ни учи, трябва да й помогнем. Аз, разбира се, тези петнадесет години…
– Не е нужно, – прекъсна го бившата му съпруга. – Всичко вече мина.
– Мамо, – Дмитрий прегърна майка си. – Хайде, наистина всички заедно? За нас не е трудно.
– И аз ще помогна, – каза Марина.
– Ще получа премия.
Алла Николаевна огледа кухнята – толкова малка, толкова тясна сега. Погледна Катя, притиснала се към брат си. Погледна бившия си съпруг, който защо ли поправяше криво висящата завеса. Погледна снаха си, която някога й се струвала чужда, а сега…
– Добре, – решително стана тя. – Значи така. Нова година ще посрещнем тук. Ще готвим всички заедно – аз ще направя желе, Марина – пироги…
– И Вера пироги! – се обади Лешка.
– И Вера пироги, – кимна баба. – Част от гостите ще настаним при татко…
– При Сергей Петрович, – поправи се тя. – Катя с Паша ще отидат при него. А ние с Вера и децата ще останем тук. Дима ще дойде след дежурството… Всичко разпределих правилно ли?
– А аз мога ли да отида при татко? – изведнъж попита Катя. – Отдавна не съм била при него. Да видя как живее…
– Разбира се, че можеш, – усмихна се баща й. – Там все още има твоя стая. Недокосната.
След седмица, на тридесет и първи декември, в малката квартира се събра голяма компания. Миришеше на пироги и мандарини, на елката гореха гирлянди, а в кухнята едва се побираха чиниите със салати.
– Малко е тясно, разбира се, – каза Вера, като нарязваше оливей.
– За сметка на това е уютно, – отговори Алла Николаевна, като й поднесе най-големия парче студень. – Яж, трябва ти.
Някой позвъни на вратата.
– Дядо Мраз дойде! – извикаха децата.
На прага стоеше Сергей в червен костюм:
– Честита Нова година, с ново щастие! Приемате ли самотния Дядо Коледа?
– Как можеш да си самотен? – усмихна се бившата съпруга. – Имаш толкова много роднини. Влизай, всички те чакат.
И това беше истина – наистина го чакаха. Всички тези петнадесет години.
… Месец по-късно Алла Николаевна продаде апартамента си. Не заради парите – просто разбра, че сама й е много тъжно. Купи си едностаен апартамент в съседната сграда от децата.
Катя се върна в института – цялото семейство й помогна. Сега идва при баща си всяка седмица, понякога остава да спи в старата си стая.
Вера роди момиченце. На „сватбата“ дойдоха всички – и Дмитрий с Марина, и Алла Николаевна (с пироги), и дори Катя с мъжа си. После Алла Николаевна каза: – Знаеш ли, снахо, благодарна съм ти. Ако не беше онази Нова година…
– Да, да, – отмахна се Марина. – Просто понякога трябва да се говори честно.
– И да не влизаш в чуждия апартамент без да питаш, – намигна свекървата.
А Сергей Петрович оттогава на всеки празник идва в костюм на Дядо Мороз. Сега вече за двама внуци и малка внучка. Казва, че наваксва пропуснатото.
