В навечерието на годишнината Оля е притеснена, страхува се от числото 45. “Предпочитам да отпразнувам годишнината и да продължа живота си”, мисли си тя. Съпругът ѝ Михаил я успокоил, като казал, че има изненада за нея. На годишнината били поканени роднини, приятели и съседи. Олха винаги е смятала, че човек трябва да се разбира със съседите си, особено след като са на тяхната възраст. Съседите Владимир и Наталия не бяха дошли сами. С тях беше и 20-годишната им дъщеря Юлия. Наталия прошепна, че Юлия е пристигнала от града вчера и е депресирана след раздялата с приятеля ѝ. “Разбира се, влизайте, момичето има нужда от разсейване”, покани ги Оля.
Всички седнаха на масата. Михаил беше изключително любезен към съпругата си: вдигна красив тост, като го завърши с една добре позната фраза: “На четиридесет и пет години отново съм ягодка!” Всички аплодираха, той прегърна съпругата си и я целуна, а Олга се разплака. И тогава започна забавлението: песни, танци, сърдечни разговори на масата. Олга се втурна да види какво още трябва да донесе, искаше да попита съпруга си, но той не се виждаше никъде. Тя си спомни, че в баничарницата има празнични напитки, и реши да ги донесе сама.
Банята е била в имота зад къщата. Оля вървеше внимателно по пътеката с новите си обувки. Приближи се до баничарницата и тъкмо се канеше да отвори вратата, когато чу охкания и ахкания, момичешки шепот и мъжко ръмжене. Олга замръзна по пътя си. По звуците разбрала, че в баничарницата има мъж, а по гласа на момичето – че това е малката дъщеря на съседите им, Юлия. Но тя изглеждаше потисната. Оля се уплаши. Не знаеше какво да прави. Сякаш я бяха зашеметили, показаха ѝ ужасната картина на живота ѝ и ѝ казаха да прави каквото си иска. Но тя не знаеше какво да прави! Олга се отдалечи от баничарницата, хвана се за едно ябълково дърво и увисна на него от изтощение. Пет минути по-късно тя се върнала в банята, за да отвори вратата. Но през вратата ясно чула гласа на съседката си Юлия:
“Е, какво мислиш?” “О, Юлия, Юлия, тя е добра!” “Толкова добра, че бих останала при теб за цял живот. Толкова си гладка, че мога само да те докосна и да полудея. Не е като съпругата ми от сушени плодове! Като чу думата “сушен плод”, Олга се отдръпна от вратата: разбра, че съпругът ѝ я е нарекъл така. Тя отново се отдалечи от вратата: не искаше да влиза.
Какво ще им каже, какво ще направи? В края на краищата това е годишнината. Самото парти вече е развалено, така че нека гостите се забавляват. Олга се върна при гостите, пусна музиката и започна да танцува. Не беше танцувала така през всичките си двадесет и пет години. Всички я аплодираха. Олга се разсмя, но това беше неестествен, див смях. Ако се беше засмяла още малко, щеше да се разплаче. Скоро се появи Михаил и се включи във веселието, като обяви изненада за съпругата си. Оказа се, че това е фойерверк в чест на юбилея.
Гостите се зарадваха. И никой не забеляза как Олга тихо плачеше под летящите в небето фойерверки. Юлия така и не се върна през онази нощ. И това беше добре, защото иначе Олга щеше да се издаде. А тя не искаше това. Тя имаше изненада за съпруга си. След като изпроводи гостите, тя започна да мие чиниите. Михайло бързо се съблече и легна, като затвори очи, сякаш му се спеше. На сутринта Михайло се събуди и не видя жена си в леглото, което беше много странно. През всичките тези години, независимо от всичко, те бяха спали в едно и също легло. Михаил се протегна, спомни си за снощи, за бурната среща с Юлия и се усмихна мечтателно.
След това случайно погледна към другата страна на леглото, където трябваше да спи жена му, и очите му се присвиха от изненада при неочакваната гледка. Цялата половина на леглото беше покрита със сушени плодове: кайсии, сини сливи, сушени ябълки и круши. “Какви глупости!” – измърмори Михаил. “Оля, къде си? Ела тук!” – извика той. Но никой не отговори. Михаил стана и излезе в коридора, после отиде в кухнята. Оля не беше там. Той си спомни как беше обсъждал съпругата си с Юлия и разбра намека за сушени плодове. Жена му се прибираше само навреме за вечеря. И тя не беше сама. С нея бяха двамата ѝ по-големи братя. “Събирай си нещата и се изнасяй.
Ако възразиш, ще разкажа на синовете си за срамната ти връзка с една млада жена. Това е отговорът на “сушения плод” – Мисля, че вчера ме нарече така. – Оля, не е така, изобщо не е така. – Тя го направи… Не го очаквах… Току-що се събудих, бях пиян. – Свекърво, бъди мъж – помолиха братята, – тръгни си по мил начин. Същия ден Михайло, зашеметен от решението на жена си, напусна къщата.
Когато вратата се затвори зад него, Оля падна на дивана и започна да плаче и да крещи от безнадеждност, обида и несправедливост. Осем месеца по-късно Олха ражда момиченце. Празнувайки четиридесет и петия си рожден ден, тя не знаела, че е бременна. А когато изритала Михаил, разбрала, че ще задържи бебето. Дълго време не казвала на никого за бременността си, страхувайки се, че ще ѝ откажат. И тогава се родила дъщеря ѝ Лиличка. Олга регистрира детето при Михаил, който е естественият ѝ баща, и подава молба за развод и издръжка. Михаил наема апартамент в града.
