– Момичетата трябва да защитават репутацията си от ранна възраст. Особено момичетата от село.” – Варвара Криводанова чуваше разговорите на жените, когато влизаше в магазина. Тя забави крачка, помръдна уста и отиде до витрината, за да разгледа колбасите.
Жените, които разговаряха с продавачката, веднага млъкнаха и започнаха да се разотиват.
– О, донесете повече плодове и пресни сладкиши – въздъхна Ира Циганова. И минавайки покрай Варвара, тя повдигна презрително вежди.
Криводанова изчака, докато жените се разотидат, и се приближи до касата.
– Бих искала малко хляб и наденица.
– Целият хляб е свършил. Какъв колбас искате? Варена или полупушена?
– Дайте ми и двете, Люба.
…Вкъщи – извика Варвара:
– Нася? Иди, направи тесто за хляб, че в магазина няма хляб.
Момичето излезе от стаята. Беше слаба, тъжна, черната ѝ коса беше сплетена на плитка и вързана около челото в “забрадка”. Беше ученичка в гимназията, но беше завършила училище преди година. Да постъпи веднага след получаването на свидетелството не се получи: бабата се разболя и то толкова тежко, че Криводанови трябваше да прекарат нощта в болницата всички наред. Бабата била любимка, затова Настася изоставила всички дела, дори и приема, с надеждата да изправи баба си на крака. По-късно, след събуждането, Криводанови разбрали, че е необходимо да се запишат, но било твърде късно.
Решиха следното: Настя ще остане вкъщи една година, а през пролетта ще влезе както трябва.
***
Варвара не беше глупава, тя разбра, че жените в магазина говорят за дъщеря ѝ. Тогава всичко щеше да е наред и сега нямаше да има никакви слухове, ако Варвара беше замълчала тогава.
А случаят беше следният: Варвара стана посред нощ, за да провери печката – стори ѝ се, че в къщата се усеща лека миризма на изгоряло. Тя погледна в спалнята на дъщеря си, а тя не беше в леглото. Само възглавниците лежали върху одеялото. Тогава жената изкрещяла, събудила съпруга си и изпратила дъщеря си да я потърси.
– Защо аз, защо аз? – Варвара седна на пейката и изведнъж се разплака. – Какво имаш предвид, че дъщеря ми се е опозорила? Какво ще кажат хората сега?
***
И хората в селото започнаха да говорят. Не, не са зли езици, но как можеш да сложиш кърпа на всяка уста? Не мина и седмица, тъй като всички селяни знаеха, че Криводанова Настя, черешата на мама, “се катери по сенокосите с момчета”.
Самата Настя не чуваше и не забелязваше нищо, а родителите ѝ мълчаха. Но за по-възрастните Криводанови всеки косо поглед или смях на улицата беше като камшичен удар. Такъв срам.
…Настася вървеше като робот. Ядеше, готвеше, чистеше къщата и двора, изпълняваше нарежданията на майка си, а самата тя беше там – с Павел Ширяев. Момичето се влюби, какво ли не се разбира. Тя го следваше като сянка, надничаше в него. Само че самият Пашка, който беше с две години по-голям от нея, тъй като идваше от армията, след онази случка в сеновала, вече не искаше да общува с нея, на срещите си намираше повод да избяга, а в клуба се стараеше да не й влиза в положението. Знаеше, че Настя е влюбена в него, махаше ѝ с ръка.
***
…Защо изведнъж Костя Шуляков започна да ухажва Настя, не ѝ беше ясно.
– Откъде си дошъл? – ядоса се тя. – Не ме следвай!
Шуляков беше по-възрастен, беше учил и работил вече, след армията.
– Беше добър човек – започна да й говори майката на Настя. Защо обръщаш лицето си настрани? Сватбарите не падат на пътя.
– Мамо, омръзна ли ти от мен? – Настя се ядосваше. – Изчакай до пролетта, ще си тръгна. И аз не искам да се омъжвам, тогава децата ще пеят
Пашка спря и погледна Настя.
– А ти?
– Сякаш не знаеш!
– Престани да се ядосваш. Искам да разбера, как ти самата гледаш на това? Ще чакаш ли нещо, или ще се ожениш?
– Каквото и да било? – Настя изкрещя.
– Ти пак крещиш. Не искам да говоря с теб сега. Върни се, когато се успокоиш. Нали знаеш къде ни е мястото – на сеновала – пошегува се човекът.
Настя се задъха.
– Ти, ти, това е, Пашка! Ти вече ме измъчи! Предпочитам да се оженя. За нормален мъж!
***
Младата е гореща, не можеш да кажеш нищо набързо. Трябваше да изпълня това, което казах в сърцето си. Младоженецът, Костя Шуляков, сякаш чакаше този момент и навреме беше наближил, взе момичето в новата си кола, заявлението в службата по вписванията да подаде. Настя се разплака, седейки в колата, но се съгласи да напише заявление.
Преди тържеството предстоят цели два месеца, майка ѝ и баща ѝ са щастливи, обсъждат с бъдещите роднини къде да празнуват сватбата, да извикат всички гости, да не обидят никого.
Бащата на Настя ѝ дава пари за сватбена рокля. И само самата Настенка се разхожда из къщата, сякаш е нещастница. Никаква усмивка на лицето ѝ, никаква руменина.
Мислите ѝ отново са с Пашка. Тя не може да спи нощем, яде малко, изглежда ужасно, отслабнала е още повече.
И когато почти всичко е готово за сватбата, тя изведнъж сяда и се разплаква, изповядвайки се на майка си:
– “Сигурно ще избягам от теб. Не се обиждай, мамо.
Варвара беше заета в кухнята – подготвяше всичко за приготвянето на студен крем. Искаше й се на сватбата да има и студено месо. Мисля, че беше помислила за всичко. Думи преди
Жените излязоха от къщата, за да не отклоняват вниманието си от важния разговор. Съседите или бъдещите зетове щяха да се притекат, никога не се знаеше. Влязоха в лятната кухня (сега е зима, но печката се отоплява, топло е) и се затвориха там.
– Хайде, дъще, разкажи ми – седна дъщеря ѝ в “зоната на комфорта” – старото уютно кресло, където Настя е играла през цялото си детство – предложи майка ѝ.
– Това, което е в сърцето ти, не го крий. Виждам, че си отслабнала и очите ти са хлътнали.
– Аз не обичам Костя, мамо. Обичам Паша. И винаги ще го обичам, няма да мога да го забравя. (Плаче.)
Варвара погледна замислено Настя и каза внимателно:
– Виждаш ли, Настя. Ние с баща ми не сме имали планове да те омъжваме. Смятахме, че ще отидеш в града, ще учиш, ще започнеш работа… После сама ще решиш какъв годеник искаш в живота. Но ти си направила нещо нередно, знаеш ли? Опозорила си се пред цялото село. Сега всички те наричат разглезено хлапе, не виждам друг начин, освен да те оженя.
– Говориш за онзи инцидент със сеновала? – Настя изведнъж се сети. – Ами, слушай, мамо. Трябваше да ти кажа отдавна.
Настя спря да плаче и избърса сълзите си с ръкава на пуловера си.
– Между мен и Паша нямаше нищо, той дори не ме докосваше. Това е каквото искаш, кълна се.
– И какво, дори да се покажеш на доктора? -майката се усъмни. Варвара беше почтена жена, израснала в семейството си в строгост, и затова този неприятен въпрос беше много важен за нея.
– Аз ще го докажа – обиди се Настя. – Хайде сега да тръгваме! – Тя скочи от масата. – Как можеш, мамо, да си мислиш такова нещо за мен?
– Хайде, хайде
Константин Шуляков изчезва от живота на Настася така бързо, както се е появил. Оказало се, че Криводанов му е обещал, че ще му помогне да построи нова къща, ако се съгласи да се ожени за дъщеря му.
– Паша, – Варвара стоеше до оградата близо до къщата на Ширяеви. – Искам да поговоря с теб, Паша.
Човекът разчистваше снега в двора, остави лопатата настрана и се приближи до оградата.
– Да, Варвара Николаевна. Слушам те.
– Тук съм заради Настя. Какво си й обещал?
Момчето сведе глава, после я вдигна, погледна право в очите на жената:
– Това ми харесва. Само че тя е като малко момиченце, не разбира, че нямам работа. Защо й трябвам аз, безработният?
– Защо няма работа? – попита Варвара.
Харесваше ѝ честността на Павел. И уважителното отношение към нея също.
– Не се получава. Обиколих всички фирми, които успях да намеря в областния център. Навсякъде ме помолиха да оставя автобиографията си, обещаха да ми се обадят… Никой не ми се обади.
Жената огледа старата къща на Ширяеви, огледа малкия двор. Беше чисто и уютно, всичко беше поставено на мястото си, нищо излишно не се въргаляше наоколо, снегът беше почистен, не само на места, а изцяло.
– Ти си добър човек, Паша. Дъщеря ми е говорила за теб. Какво мислиш за нея?
Човекът се смути:
– Исках да се оженя за нея, но явно ме изпревари…
Варвара се усмихна:
– Тя е твоя. Тя те чака. Няма да правим никаква сватба, тъй като Настенка има нужда от теб самия. Ела при нас тази вечер, ще се запознаем. Ако Настя те обича, значи и ние трябва да те обичаме, но как да те обичаме, ако не дойдеш?
Павел погледна в очите на бъдещето с
