Галина тичаше по перона, задъхана от тежестта на чантите си и уплашена, че ще изпусне последния влак. Аз скочих в един полупразен вагон почти в движение, издишах с облекчение, седнах на една пейка и дълго не можах да се съвзема. Тя извади от чантата си малко огледалце и се огледа:
– Е, изглежда… бръчки, торбички под очите, тази глупава химия с изгорели глави – тя е стара дама! Ето до какво го доведе бившата му, по дяволитеһттр://….
Беше дълго пътуване, около час и половина. Галина затвори очи и мислите ѝ неволно я върнаха в миналото, онова, което все още я преследваше.
Галя не знаеше кои са родителите ѝ и откъде идва. На петгодишна възраст я намерила полицията – стояла на железопътната гара, плачела и молела за парче хляб минувачите. Наоколо нямало възрастни. От цялата информация за себе си единственото име е Галя. Не може да си спомни фамилията си, нито къде е живял.
Родителите, разбира се, бяха намерени бързо: те живееха наблизо. Но били в такъв пиянски ступор, че дори не забелязали, че детето липсва, и без много да се колебаят, изоставили момичето.
Дълго време я лекуват в сиропиталището – бронхит, въшки, краста… подстригват я за момче и я наричат Джако. Заради тънкия ѝ врат, острия нос, черната коса и птичия характер. Странно, но тя изобщо не помнеше родителите си и не й липсваха. А бавачките в сиропиталището дори не се замисляха за семейството – те съжаляваха момичето, грижеха се за детската му психика.
Животът в сиропиталището, разбира се, далеч не е приказка. Получаваше съобщения както от връстниците си, така и от възпитателите си: за най-малкото провинение можеха да я затворят в шкафче за плъхове за през нощта.
Чувството на вечен глад не я напуска за дълго, дори и след завършването на училището. По закон тя имала право на държавен апартамент, след като навърши пълнолетие. Всъщност ми дадоха една разпадаща се стая с дупки по стените и счупен прозорец, като ме оставиха на раздяла:
– Хайде, не си вешай носа, седни, миличка!
Но там просто не можеше да се живее, а пансионът беше в окаяно състояние и година по-късно просто го събориха, като обещаха на хартия да осигурят ново жилище на мястото на старото. Така Галя се оказа напълно бездомна. Трябвало да оцелее някак, затова си намерила работа като чистачка в един евтин мотел и заживяла там, в една задна стая без прозорци. Работата беше тежка и неблагодарна, а заплащането – жълти стотинки, но ѝ харесваше, защото без опит и образование не стигаше доникъде.
Момичето се надяваше, че поне ще има късмет с брака и ще срещне своя принц. В края на краищата външно нашата героиня беше много привлекателна. Не беше висока, но изглеждаше добре, беше красива и усмихната. Един ден Галя доброволно помогнала на приятелката си да претапицира тапетите и останала до късно с нея. Тя се втурна в задната стая през тъмните улички, като си проправи дълга пътека. Там Николай се привърза към нея.
Животът в сиропиталището, разбира се, далеч не е приказка. Получаваше съобщения както от връстниците си, така и от възпитателите си: за най-малкото провинение можеха да я затворят в шкафче за плъхове за през нощта.
Чувството на вечен глад не я напуска за дълго, дори и след завършването на училището. По закон тя имала право на държавен апартамент, след като навърши пълнолетие. Всъщност ми дадоха една разпадаща се стая с дупки по стените и счупен прозорец, като ме оставиха на раздяла:
– Хайде, не си вешай носа, седни, скъпа!
Но там просто не можеше да се живее, а пансионът беше в окаяно състояние и година по-късно просто го събориха, като обещаха на хартия да осигурят ново жилище на мястото на старото. Така Галя се оказа напълно бездомна. Трябвало да оцелее някак, затова си намерила работа като чистачка в един евтин мотел и заживяла там, в една задна стая без прозорци. Работата беше тежка и неблагодарна, а заплащането – жълти стотинки, но ѝ харесваше, защото без опит и образование не стигаше доникъде.
Момичето се надяваше, че поне ще има късмет с брака и ще срещне своя принц. В края на краищата външно нашата героиня беше много привлекателна. Не беше висока, но изглеждаше добре, беше красива и усмихната. Един ден Галя доброволно помогнала на приятелката си да претапицира тапетите и останала до късно с нея. Тя се втурна в задната стая през тъмните улички, като си проправи дълга пътека. Там Николай се привърза към нея.
Галя прекара цялата нощ на дивана си. Не можех да изкарам от главата си този нахален непознат. От страстната му целувка краката ѝ отслабнаха, а главата ѝ се завъртя. “Това е един нагъл тип! Маниакът е малко налудничав, но пък е страхотен целувач!” “Не, не, не.
На следващия ден момичето чистеше коридора както обикновено, когато Лена я повика от рецепцията..:
– Джакоу, бягай бързо тук! Тук има един господин, който иска да те види!
Тя се изненада: “Какъв джентълмен? Никога през живота си не съм имала такива хора!”
А долу я чакаше същият непознат, трезвен, бръснат и с цветя. Човекът се усмихна широко и й намигна:
– Е, здравей, брюнетко! Съжалявам… това беше странно. Казвам се Коля и това е за теб! От цялото си сърце! Можем ли да се разходим вечерта!
Момичето се изчерви:
– Благодаря ти, а аз съм Галина. Освен това не излизам с непознати момчета! Защо си толкова привързан към мен?
Коля се засмя:
“Казах ти, че ще бъдеш моя!” Това е всичко. Това е. Бягай на работа, ще те чакам на същото място в девет вечерта. Довиждане, тъмничко!
Така започна бурната им история с Николай. Човекът беше остроумен и шегаджия, душата на компанията, често си ходеха на гости и се забавляваха до припадък. Коля разказваше, че е спортист, футболист и скоро ще го приемат в националния отбор. Наистина беше здрав и в отлична спортна форма. Самата Галя не забеляза как се влюби до уши! И много скоро младежите се подписаха и се преместиха при Николай в Хрушчов. Отначало
– О, не се сърди, Джакдау, главата ти вече се разцепва. Казах ти, за последен път! Това е, нито капка в понеделник! И ще си намеря работа! Чакай малко!
Но годините минаваха, Галя оредя като кон за двама, а Коля живееше щастливо за своя сметка!
В семейството започнаха сериозни скандали, щяха да се развеждат. Галя бавно започна да спестява по някоя стотинка за къщата си, осъзнавайки, че рано или късно ще трябва да се разделят!
В резултат на това, след като в продължение на пет години трупала достатъчно пари, за да си купи малка къща или поне стая, един ден Галя посегнала към шкафа за бельо, където грижливо пазела тайника си, и не могла да го намери там. Стомахът ѝ изстинал, а краката ѝ отслабнали! Започнала трескаво да проверява всичко, но без резултат! Пари нямало. И все пак, точно както съпругът ѝ, който напоследък изобщо не беше напускал дивана!
Тя разбра всичко наведнъж! Той, Николай, е откраднал всичките ѝ спестявания! Жената го чакаше половин нощ, надявайки се, че все още не е имала време да ги похарчи някъде. Но мъжът се довлякъл до дома си рано сутринта, пиян! Галя го блъскаше, крещеше и се опитваше да стигне до мястото, където този мерзавец беше направил с парите ѝ, но той просто падна направо в коридора и хъркаше силно, без да реагира на нищо.
Тази сутрин избухна огромен скандал! Галя крещеше:
– Колеа! Защо си взел парите? Къде си ги сложила! Аз ги спечелих с гърбицата си! Тя искаше да ни купи къща!
Той само се засмя гневно
“Ти, копеле! Ти, копеле! Не ми харесва! Искам развод и те напускам! Ти съсипа целия ми живот! Единственото, което знаеш, е да се напиваш! Не съм работила и ден! Защо ми е нужно всичко това?
– Ами, махай се от апартамента ми! На кого си нужен без твоя ъгъл? Връщаш ли се в задната стая? Добре дошъл!
Изпаднала в истерия, Галя си събра нещата и си тръгна, като хлопна силно вратата. Дълго плака, скиташе из града с натъпкана чанта и не знаеше какво да прави сега. С последните си пари наела стая в предградията и започнала да оцелява сама. Беше толкова наранена и огорчена: “Каква глупачка съм! Пропилях толкова години с този гадняр! Той се държеше като кон, денем и нощем, отричаше всичко, и какво от това? Какво имам аз? Няма къде да живея, нямам деца, а той изглежда като старица! Никакво съжаление към мен, никаква грижа за мен! Как можеш да живееш?”
Тя едва успява да изстиска последните си стотинки, за да покрие храната, сметките за комунални услуги и стаята, като едновременно с това търси обяви за работа. Един ден попаднала на интересна обява: грижи за възрастен мъж в замяна на къща в селото с жилище. Тя се хвана за тази възможност като за сламка! В края на краищата Галя също не можеше да си купи къща в дългосрочен план, а и става все по-трудно да живееш в чужди краища, когато си над четиридесетте. Обадих се и си уговорих среща. Като пристигна на посочения адрес, я посрещна един старец, божия
Галя отговори:
– С удоволствие. Виждам, че не сте скандалджия. Аз също, така че ще се разбираме. След развода със съпруга ми бях съвсем на улицата. Така се случва в живота… Отдадох целия си живот на този гадняр, но той ме прогони и дори ми открадна парите, които бях спестила за жилище. Между другото, казвам се Галина. Нека да се опознаем. Бог не ми е дал деца, затова и аз съм сама. С удоволствие ще се грижа за някого. Тогава утре ще напусна стаята, ще се преместя и ще дойда направо при теб. И докато съм тук, нека ти приготвя нещо за ядене. Текел, какво има в хладилника? О, тук няма много… тогава първо ще отида до магазина, а после ще сготвя. Добре ли е? Какво искаш за вечеря?
Галя сготви гъста зелева чорба и каша, дядо изяде ястията с голямо удоволствие. Тя му помогна да се съблече и го сложи да си легне. Тя дръпна завесите и каза:
– Добре, Василий Иванович, почивайте до утре. Аз изтичах да се приготвя.
Старецът се усмихна щастливо:
– До утре, тик! Ще ви чакам много. Отдавна не съм ял толкова вкусно… честно!
