– Тя е твоя сестра, това никой не го оспорва, но да натяквам на себе си цялото ти провинциално семейство – това не е за мен, съжалявам, изобщо не е за мен! – рязко каза Лена.
– Лена, хайде! Не те моля за това. Просто, виждаш ли, аз я помолих да дойде тук, в Москва. Още преди да се запознаем с теб. И какво се случва сега? Че аз оставям Маша на нейната съдба? – Слава нервно потърка ключалката на потника си, нагласи очилата на носа си. Този разговор беше неприятен за него.
— А сега се получава следното, скъпи мой. Скоро ще станеш мой съпруг. И ще бъдеш семеен човек. Защо трябва да продължаваме да се занимаваме с съдбата на възрастна, дееспособна девойка? — учудено попита Лена.
— Тя не е възрастна…
— На двайсет и пет? Не е възрастна?! Какво говориш! А кога ще порасне? На трийсет? На четирийсет? Извини, тогава няма да можем да си направим деца — няма да можем да изхранваме и сестра ти, и нашите деца.
— Не преувеличавай — Слава сведе поглед. Пред бъдещата си съпруга се чувстваше неудобно, съжаляваше за по-малката си сестра. — Просто тя е толкова независима. И така и не свикна с лудия ритъм на столицата.
— Слушай, Слав, защо се занимаваш с нея? Нека сама се оправя! Отдавна не е малка. Защо Маша не е учила, не е получила образование? Сам каза, че сестра ти има само девет класа и това е всичко. Като в миналия век, кълна се в Бога! — възмути се Лена, която имаше зад гърба си факултет по журналистика в столичен университет и вече две години работа в „Мосфилм“.
— Тя се опитваше, дори се записа в колеж, но не завърши… Постоянно болеше.
— Опитваше се, но завърши… Каква безделница! Нямам думи! Как може да бъде толкова независима? Разбирам, че майка й я съжаляваше, носеше малката си дъщеря на гърба си до двадесет и три години. А тя безсрамно се възползваше от това — седеше си вкъщи и рисуваше глупавите си рисунки. Сякаш е заета с нещо.
— Опитвала се е да си изкарва прехраната с това — оправдаваше сестра си Слава.
— Опитвала! И какво, спечелила ли? Ето това! И тук, седейки в апартамента ти, нещо опитвала. Видимост създавала. И какво?
— Е, Лена…
— Какво Лена? Машка тези две години беше изцяло на твоя издръжка! Две години просто да седи, създавайки илюзия, че търси себе си — невъобразимо!
Лена се приближи до масата в кухнята и отпи от чашата си с отдавна изстинал чай. Разговорът се проточи.
— За начало трябваше да учи, да вземе диплома. Това е най-важното! А после — всичко останало. Но сестра ти постоянно разчита на някого. То на майка си, то на по-големия си брат. Тя е много хитра манипулаторка! Но аз повече няма да го търпя. Твоят ред да я издържаш вече мина – две години тя живееше при теб в поднаемен апартамент – Лена реши да не мълчи повече. Достатъчно, време е да се поставят точките.
Бъдещата й снаха с инфантилното си поведение я изкарваше от себе си.
Да, Елена имаше право да се отнася така към мързеливците. Тя всичко беше постигнала сама. Завършила училище с медал. Постъпила в университет, учила много и упорито, разбирала, че няма на кого да разчита в този живот.
Майка й, която живееше в село далеч от Москва, не можеше да й помогне с нищо. Баща й, който вече десет години имаше друго семейство и две тийнейджърки от втората си жена – още по-малко.
— Аз никога не съм разчитала на никого. Защо Машка мисли, че всички около нея й дължат нещо? Е, дошла си в столицата, късметлийка си, че брат ти е толкова грижовен — поканил те, настанил те в апартамент, където дори не трябва да плащаш наем. Е, върти се, работи, забий се! Запиши се някъде, макар и задочно.
Вземи образование, намери си добра работа, а после се труди до седмо пот. Направи нещо, за да се задържиш, да се утвърдиш тук, в този град, където има толкова много възможности. Защо е тук, Слава? Москва не обича мързеливите.
— И какво ще прави там — ще се върне у дома ли? Там няма работа, няма нормален живот. Всичко е в упадък — разсъждаваше Вячеслав, който сам преди десет години напусна родния си град в търсене на по-добър живот.
— Нека се върне при майка си. Или сама да се издържа.
Тази вечер се скараха. Слава трябваше да отиде в наетия апартамент, където последните две години живееше с по-малката си сестра. Вячеслав вече не поднови наема. Това беше последният месец, в който живееше там. След две седмици щеше да се ожени за Лена. Младите хора решиха да заживеят в апартамента й, който Лена купи на ипотека преди година.
— Уреди ли всичко? — попита Маша, която, съдейки по външния й вид, току-що се беше събудила, въпреки че часовникът показваше осем вечерта.
— За какво!? — той разбираше какво има предвид сестра му, но в момента беше ядосан.
Лена го беше настроила. И в нещо тя беше права. Маша беше мързелива.
— За това, че искам да живея с вас, в апартамента на Лена. Какво не е ясно? — нагло попита Мария.
— Маш, а теб изобщо не те притеснява нищо в тази ситуация?
— Какво точно? Между другото, защо не купи любимия ми сладолед? И пилешко филе също. Какво трябва да ям? Цял ден те чакам — недоволно попита тя, гледайки празните ръце на брат си.
— Сладолед? А ти го изкара ли? Живееш тук като в санаториум, всичко ти е готово! — Слава все още кипеше отвътре, затова не можеше веднага да се успокои.
— Какво ти е, Славик? Какво лошо съм ти направила? Как можеш да се държиш така с мен? Ти изобщо не ме съжаляваш. Виждаш, че се опитвам. Водя канал в Дзен, публикувам там своите работи. Но хората защо ли не искат да поръчват портрети от мен. Трябва да чакам, явно сега не е моето време…
— Да чакаш какво? Кажи ми! Кога ще дойде твоето време? А портретите ти са лоши!
— Как можеш да говориш така? — в очите на сестрата блеснаха сълзи.
— Трябваше да учиш, Маша, да учиш. Това е основното условие в живота. Всеки талант трябва да се усъвършенства, да се доведе до съвършенство. А ти дори колежа не си завършила. И сега какво — мечтаеш да срещнеш богат мъж, а междувременно живееш за моя сметка. И планираш да се нахвърлиш на врата на жена ми. Но тя е против! И аз я разбирам прекрасно. Само че не знам как да кажа това на майка ти! — изрече на един дъх Слава.
— Точно, как ще кажеш на мама, че си ме изгонил на улицата, а? — очите на момичето веднага се изсушиха, лицето й придоби злобен израз. — Ти й обеща, че ще се грижиш за мен тук в Москва, ще ми намериш работа, ще ме омъжиш.
— Аз не съм магьосник, Маша. И ако ти самата не искаш да промениш нищо в живота си, тогава аз съм безсилен. Тук важат съвсем други правила. И ти не ги прие. Върви си у дома.
— Вкъщи! Така ли? Как срещна своята мъдра Леночка и веднага роднините ти станаха ненужни!
Маша се разплака грозно, опитвайки се да разчувства брат си. Беше й познато, правеше го от ранното си детство. Умееше да манипулира близките си хора.
*******
Майката на Маша и Слава живееше сама през последните няколко години. Вторият съпруг, бащата на Маша, наскоро почина след боледуване. А преди това водеше весел живот, за което беше изгонен от дома от Олга.
Тя изобщо нямаше късмет с мъжете. Първият й съпруг, който й подари двама сина, не се отличаваше с трезвен начин на живот. И не се задържа дълго на този свят. Но тя беше жизнерадостна и дори мечтателна жена. На всички около себе си казваше, че е щастлива с трите си деца. А мъжете… Е, това е нещо, което се печели. Ако искаш. А на 58 години вече никой не й беше нужен.
— Оля, а защо големият ти син не се жени? Вече е на 38, нали? — питаха я изненадано познатите.
— А защо да бърза? Нека живее така, има си момиче. Аз не го пришпорвам.
— А къде работи? — не се отказваха празничните приятелки. — Той така и не завърши училище, нали? Като че ли се записа в музикално?
— Не. Защо? Къде ще отиде с тази диплома? Той и така си изкарва прехраната. Сам пише песни и ги изпълнява — отговаряше с гордост Олга.
— Къде? В подлезите? — недоумяваха познатите и се учудваха на безгрижието на тази възрастна фантазерка.
Всъщност всички се досещаха за чий смет живееше по-големият й син.
— А твоята Маша какво прави? Работи, омъжи се? — интересуваха се колегите и приятелките.
— Маша замина за Москва. Славик я повика. Той се е настанил толкова добре там! Да! Работи в някакъв завод, снима видео за тях. Не знам подробности, той пази всичко в тайна. Но сина му там много го ценят. Намерил работа и на сестра й. Тя скоро ще се омъжи. И Славик също ще се жени. За москвичка. С апартамент! — лъжата се смесваше с истината, фантазиите се представяха за реалност, и жената беше щастлива, живеейки в приказка, която сама си беше измислила.
— А Маша твоя получи образование? — допитваше колежката на Олга. — От колежа, помня, я изгониха тогава за отсъствия. Ти сама ни се оплакваше.
— Естествено! Получи. Работи и много добре печели. И гаджето й също е москвича. Родителите му не могат да се нарадват на Машенька. Скоро ще се женят.
— А къде живеят Славик и Маша?
— Засега наемат апартамент двамата. Двуетажен. Много евтин. Да, имаха късмет. Познати им го дадоха. А после ще се преместят в апартаментите на съпрузите си.
Не е ясно дали Олга искрено вярваше в това, което казваше, или се правеше на замъглена, но мнозина знаеха или се досещаха как стоят нещата всъщност с трите й деца, от които само средният Слава беше постигнал нещо в живота, а по-големият и по-малката бяха мързеливи, неуки и безделници.
********
Към вечерта майката се обади.
— Ало, мамо, слушам. Защо е толкова късно? Ние вече почти спим.
— Да, исках да ти кажа, Славик, че всички се събираме да дойдем при вас с Леночка на сватбата. И Виктор ще дойде с момичето си, и сестра ми с мъжа си. Днес всичко се реши. Рад ли си? — попита Олга сина си.
— Виктор? — изненадан, попита Славик, имайки предвид по-големия си брат. — Той ли започна да печели толкова много от песните си, че може да си позволи да плати хотел в Москва?
— Защо хотел? Точно за това исках да поговорим. На всички ни трябва място, където да отседнем. Ще дойдем пет души. Може би ще се настаним в апартамента на Леночка за седмица, докато сме на гости в Москва?
— Мамо, в себе си ли си? Лена живее сама! — се смути Славик.
— Ами не всички ще сме там. Някои ще се настанят в твоя поднаем, а други при Лена. А как иначе? Отиваме на сватба. Винаги е било така. Гостите пристигат на тълпи, в теснота, но без да се обиждат, — наивно продължи майката, сякаш не разбираше в какво душевно състояние се намира синът й.
— Какви глупости! Нека да дойде кой иска. Само ще живеете всички в хотел!
— А аз? — възкликна майката.
— Ще ти намерим място, — отговори вече по-спокойно Слава. — Макар че… Не знам къде да преместя Маша. Възникна проблем. Няма да наема повече апартамент. Наскоро изтича наемът, — реши да сподели с майка си този проблем Слава.
— Ами ти реши. Вземи я при Лена. Маша не ти е чужда.
— Мамо, как си го представяш? При Лена!
— Нормално. Ще поживее с вас, а после, кой знае, може и да се омъжи. Ще намери съдбата си. Исках да те помоля за Виктор. Нека Лена го намери някаква работа в „Мосфилм“. Той е толкова талантлив! — Олга пак се разпали. — Какво може да прави тук, в провинцията, с песните си?
— Не, мамо! Даже не започвай! Не мога да се отърва от сестра си, а ти още се опитваш да ми нахвърлиш и по-големия брат.
— Говориш пълни глупости! Какво значи да се отърва? И Маша, и Витя сами ще се издържат. Просто трябва да им се помогне. Да им се даде шанс.
— Не, мамо. Витя да си седи вкъщи. И Маша също скоро ще се върне при теб.
— Какво ти е настроението днес? Аз сама ще се обадя на Лена и ще я помоля. Тя няма да ми откаже — наивна и дори нахална, Олга продължи да натиска.
Тя наистина набра номера на бъдещата си снаха.
— Слушаю вас, Олга Николаевна, — сухо каза Лена в слушалката.
— Леночка, здравей, моя добра. Как си, здраве, работа? Всичко наред ли е?
— Да, благодаря.
— Извини, че се обаждам късно. Имам няколко въпроса към теб. Между нас, така да се каже.
— Ако са само няколко. Ама аз вече почти спя. Тук ставаме много рано, столицата, луд ритъм.
Лена явно се нервираше и не искаше да говори с бъдещата си свекърва.
— Нека Маша поживее малко с вас. Вярвам, че скоро ще срещне съдбата си и ще се омъжи. Моето момиче е толкова добро, че не може да не й провърви. Добре, Леночка? Позволете й да поживее с вас.
— И какво още искате? — попита злобно Лена, която за пореден път се изуми от наглостта на роднините на бъдещия си съпруг.
— И още исках да те помоля за Виктор — Олга сякаш не забеляза колко агресивно й отговори момичето. — Наеми го на работа при себе си. Той е талантлив — пише прекрасни песни. И как пее! Ще дойдем на сватбата ви и ще го чуеш. Той също иска да се премести при вас в Москва.
— И ще живее с нас, в моя апартамент? — уточни разгневената Лена. — И момичето си, така разбирам, ще вземе със себе си, нали? Къде ще ходи без нея?
— Ами, не знам. Може би в началото, докато синът ви не започне да печели, ще трябва да се стесните малко. А после…
— Забравете! — прекъсна я Елена. — Никакви сестри и братя! Няма намерение да решавам проблемите на многобройното ви семейство! Имам си достатъчно свои.
— Лена, как можеш? — обърка се Олга.
— Мога. Само така трябва да бъде с вас! И по-добре веднага да поставим границите на нашето семейство, за да не ни се качите на главата. Вземете си и Маша. Тя не е спечелила нито рубль, откакто живее тук вече две години. Безделница! Забраних на Слава да й помага. Той ще стане мой съпруг и сега аз ще контролирам нашия бюджет. Дъщеря ти няма къде да живее, не иска да работи. Нека си ходи у дома. И не ни трябва второ такова ваше дете тук!
Лена прекъсна и изруга в тъмното.
— Каква наглост! Наистина второ щастие. А за някои и първо.
На сватбата на сина си Олга дойде сама. С Лена тя беше мълчалива и сурова. Както, впрочем, и самата снаха.
Олга се върна у дома заедно с дъщеря си.
— Нищо, Машенька, не се разстройвай. Ще срещнеш своето щастие. Обязателно ще го срещнеш. А дотогава можем да живеем спокойно — аз все още работя, слава Богу. И Славик ще ни помага с пари. Няма да избяга. Не за нищо живее и работи при нас в Москва.
