Отнасяй се добре с нея… защото един ден ще ти остане само споменът
Понякога си мислим, че майките ни ще са тук завинаги. Че можем да ѝ говорим рязко, да я пренебрегваме, да не ѝ обръщаме внимание… и че утре пак ще имаме шанс да се поправим.
Но животът не винаги дава втори възможности.
Ще дойде ден, в който ще искаш да ѝ се извиниш — но няма да има на кого.
Ще дойде момент, в който ще търсиш съвета ѝ — и ще получиш само тишина.
Ще има миг, в който ще прегръщаш надгробен камък… и ще се молиш това да е нейното тяло, което да държиш още веднъж.
Не чакай да стане късно.
Не чакай болката, за да осъзнаеш колко ценна е била.
Отнасяй се към майка си с уважение, с обич, с търпение.
Защото времето лети…
и когато се усетиш — може да е останало само разкаянието.
Днес, когато я имаш — пази я.
Днес, когато диша — чуй я.
Днес, когато те обича — покажи ѝ, че и ти я обичаш.
Отнасяй се добре с нея… защото един ден ще ти остане само споменът
