Добрата жена не си тръгва просто така.
Добрата жена няма да си тръгне от теб, без първо да се опита да спаси връзката. Тя не напуска, за да избяга от проблемите. Тя остава, защото вярва в онова, което сте имали, и още повече — в онова, което бихте могли да имате. Тя е готова да се бори за това.
Но ето го истинският момент — тя ще си тръгне едва когато е дала всичко от себе си. Когато всяко усилие, всеки разговор, всяка сълза и всяка безсънна нощ в чудене дали нещата ще се променят, са вече изчерпани.
Може би ти се струва, че тя се кара с теб твърде често. Но тези “караници” не са, за да те унижат. Те са начинът ѝ да се бори. Да се държи за теб. Да покаже, че я боли, защото ѝ пука. Във всяка дума, във всеки спор има надежда — надежда, че ще ѝ обърнеш внимание, че ще видиш болката ѝ, че ще я срещнеш по средата.
Но когато спре да се бори… тогава вече си я загубил. Защото любовта, която я е държала будна с мисли за бъдещето, любовта, която я е карала да прощава и да вярва — тя е изчезнала. Не си е тръгнала изведнъж. Просто е угаснала, натежала от разочарования.
Когато вече не се чувства обичана, виждана, ценена — тя не може да продължи. И тогава не просто връзката приключва — затваря се цял свят. Свят, в който тя някога е вярвала в теб. Във вас.
Ако искаш да задържиш добра жена, не чакай тя да спре да се бори. Вслушай се в болката зад думите ѝ. Забележи битките, които води за теб. И я посрещни с любовта и уважението, които заслужава.
Защото когато си тръгне, вече не е въпрос да си я върнеш… а да осъзнаеш, че тя е дала всичко от себе си — и после е избрала себе си.
