Тя плаче, просто от безсилие.
От онова крайно изтощение, което понякога обгръща майките, които дават всичко от себе си безусловно, за да поддържат единство, уважение, любов и хармония в семейството си.
Майките плачат насаме, защото не искат никой да съжалява за сълзите им. Много от тях плачат под душа, в стаята си, скрити от всички, за да излеят мъката си и да продължат да вярват и да се надяват на Бог.
Но тази майка, която плаче сама, всеки път, когато отново покаже лицето си, изглежда нормално, със своята усмивка. Тя ще се постарае да даде на децата си най-добрата си версия, сякаш всичко е наред. Ще покаже най-добрата си страна, за да ги види щастливи.
Малцина са тези, които зад усмивката и мълчанието на една майка, могат да усетят нейното страдание, болка и умора.
Светът няма да забележи, че тя се чувства тъжна, понякога дори задушена.
Майките – те са най-силните и устойчиви същества на света.
