Моята колежка Наталия реши да даде урок на синовете си. Те бяха зависими от една жена и се чувстваха добре от това. Когато търпението на Наталия се изчерпа, тя реши, че е крайно време да започнат да живеят самостоятелно.
Тя се пенсионира, само че преди това си взе неплатен отпуск и няколко допълнителни седмици неплатен отпуск. Казала на децата си, че се е уволнила, защото е дошло време да се пенсионира. Колегата е майка на четири деца: дъщеря и трима сина. Само дъщерята и най-малкият син имат собствено семейство.
Те работят и разчитат само на себе си. Средните деца живеят с майка си в двустайно жилище, като всяко дете има свой собствен апартамент. Бащата, преди да замине, се е погрижил всяко дете да има свой собствен кът.
Тези две свободни деца не са работили повече от година и са зависими от майка си. Те знаят, че няма да умрат от глад, затова не се притесняват. Точно както когато са били деца. Те продължават да обещават, че ще си намерят работа и тогава ще помагат. Те обаче казват, че е много трудно да се намери работа, че няма нищо интересно. Живеят с нея, защото заедно е по-добре.
Ето че Наталия се пенсионира, след като преди това е излязла в закъснял отпуск. Разбира се, тя прекара времето си у дома. Не излизаше от къщи в продължение на ден или два. Синовете ѝ не разбираха какво се случва, защо майка им е вкъщи. Единият от тях решава да попита защо майка им не ходи на работа или дали е болна. Жената спокойно му отговорила, че отсега нататък е пенсионерка.
В края на краищата тя вече не е млада. Затова реши да забави темпото и да си почине. Единият син отишъл при другия и заедно започнали да убеждават жената да се върне на работа. В края на краищата пенсията е малка, не е достатъчна, за да се живее с нея. Всичко е скъпо. В крайна сметка много пенсионери работят. Но тя подаде оставка, без дори да се консултира с тях.
– Наталия не се отказа. Тя казала на децата си, че е работила достатъчно и иска да си почине. Отначало пенсията ще бъде малка, но после ще става все по-голяма и по-голяма. Някак си ще оцелеем, като ядем хляб и овесена каша.
В продължение на две седмици хладилникът постепенно се изпразни. Всички запаси бяха изядени и никой не ги попълваше. Жената приготвяше сутрин каша на вода, а на обяд – супа на гладно. Синовете не искали да ядат такава храна. Отначало единият син не издържал и се преместил в апартамента му. Седмица по-късно се нанася и вторият син. Те си намериха работа доста бързо.
Когато Наталия разказа тази история, ни беше трудно да повярваме. Чудехме се как тя самата е оцеляла с такава храна. Но тя нямаше друг избор, освен да издържи. В противен случай никога нямаше да се отърве от натрапниците.
