След 15 години в Италия имах чувството, че съм постигнала целта си. През цялото това време работих неуморно, за да дам на децата си по-добро бъдеще.
Всички пари отидоха за техните нужди, а за себе си помислих на последно място. Нямах време дори за малки удоволствия – всичко пожертвах в името на тяхното щастие.
Съпругът ми ме напусна рано и аз реших да замина в чужбина, за да осигуря на децата си стабилност и удобен живот. Организирах сватбите на сина ми и на дъщеря ми, купих им апартаменти, а самата аз живеех под наем.
Едва преди година успях най-после да си позволя собствено жилище и да направя дългоочаквания ремонт.
Но когато се прибрах вкъщи, срещата с дъщеря ми ме накара да се запитам дали не съм била прекалено отдадена на децата си и дали не съм изгубила себе си по пътя.
Когато пристигнах, донесох подаръци на децата и по 500 евро за всеки. Останалите пари реших да запазя за себе си, защото най-после, след всички тези години, можех да си позволя малко щастие и за себе си.
Купих си билети за Турция, резервирах петзвезден хотел на база ол инклузив – мечтаех да се отпусна и най-накрая да видя света.
Докато приготвях багажа си, неочаквано някой почука на вратата. Беше дъщеря ми. Тя влезе без дори да поздрави и веднага започна да ме обвинява:
– Къде си тръгнала? Що за майка си ти, която мисли само за себе си? – изкрещя тя.
– Какво говориш? Не те разбирам.
– Не разбираш ли? Мислиш, че ще ни подхвърлиш по 500 евро и всичко ще е наред? Не мислиш за мен и брат ми! А сега толкова лекомислено тръгваш да се забавляваш!
– През всичките тези години мислех единствено за вас! Организирах ви сватбите, купих ви жилища. Вече сте големи, имате семейства. Не мислиш ли, че е време да се погрижите сами за себе си?
– Децата на другите майки получават много повече! Майката на моята приятелка се върна и веднага ѝ купи нова кола, а ти? Тръгнала си на почивка, да хвърляш пари на вятъра.
– Мисля, че заслужавам почивка след всичко, което направих. Имам право да видя и аз света.
– Какво толкова не си видяла? Беше толкова години в чужбина!
– Тогава замини и ти. Работи като мен и виж света, ако имаш сили и време.
– Мислиш само за себе си. За нас изобщо не ти пука.
– Напротив! Цял живот мислех само за вас и ви дадох всичко, а сега виждам, че не го оценяваш.
– Да, направила си много, но други майки правят повече.
– От сега нататък ще живея и за себе си. Може би дори ще се омъжа отново и ще бъда щастлива.
– Не искам да водиш мъже у дома!
– Това не е твоя работа, а моя. Имам собствен апартамент и ще живея както аз пожелая.
– Значи искаш да останеш сама на стари години, без никого, който да ти донесе дори чаша вода?
– Ако вие с брат ти откажете да сте до мен, непознати хора ще донесат повече от вода заради апартамента.
– Съвсем си полудяла! Добре, върви си, щом толкова държиш да мислиш само за себе си.
Спорът с дъщеря ми завърши с трясък на вратата. Аз обаче продължих да се приготвям, решена повече никога да не позволявам упреци и обвинения да ме спират. В крайна сметка заслужавам тази почивка. Дойде моментът най-накрая да живея за себе си.
Но въпросът продължаваше да ме измъчва: наистина ли бях сгрешила толкова в отглеждането на децата си? Дадох им всичко, но ето, че сега се чувствам виновна.
