Музиката гърмеше из целия палат. Блестящи полилеи хвърляха хиляди искри по стените, изпълнени със скъпи картини. Смях, леки разговори, шумолене на скъпи рокли и звън на чаши с шампанско се носеха във въздуха. Това беше „партито на годината“ — рожденият ден на Лео, един от най-младите и влиятелни милионери в града. Той беше създал своята финансова империя, „Зенит Финанс“, от нулата, превръщайки я в гигант в инвестиционния свят.
Софи тихо миеше пода в един от дългите коридори, водещи към балната зала. В ръцете ѝ — старо ведро и парцал, в ушите — тапи, за да не я разсейва оглушителният шум на празненството. Работеше като чистачка за агенция, а смяната ѝ съвпадна точно с вечерта на празненството. Всяко движение беше прецизно, всяка плочка блестеше след докосването ѝ. Тя се движеше почти безшумно, като сянка, свикнала да бъде незабележима.
— По-бързо, не задръствай прохода! — изсъска координаторката, висока, нервна жена на име Диана, тичайки из къщата с таблет в ръка, очите ѝ шареха във всички посоки, сякаш се страхуваше да не пропусне нещо.
Софи наведе глава и продължи да работи. Не се оплакваше. Работата беше много, заплатата малка, но всяко евро отиваше за лечението на по-малкия ѝ брат, Виктор. Той страдаше от рядко автоимунно заболяване, което изискваше скъпоструващи лекарства и постоянни терапии в чужбина. Всяка стотинка, спечелена от Софи, беше глътка въздух за него. Надеждата беше крехка, но тя се държеше за нея с всички сили.
— Извинете, — внезапно се чу глас зад нея, дълбок и спокоен, който някак проби през тапите в ушите ѝ. — Вие ли измихте така старателно плочките?
Тя се обърна рязко, сърцето ѝ подскочи. Пред нея стоеше самият рожденик — Лео. Млад, в безупречен черен костюм, с искрен интерес в очите, които сякаш виждаха отвъд униформата ѝ. В ръката си държеше чаша с кехлибарена течност, но погледът му беше изцяло съсредоточен върху нея. Тя усети как бузите ѝ пламват.
— Ъ… да, — смути се Софи, гласът ѝ беше едва доловим шепот. — Просто се стараех…
— Вие сте невероятна, — прекъсна я той, усмивката му беше неочаквано топла. — Наблюдавам ви последните десет минути. Всички тук само се преструват, че нещо им е важно. А вие сте истинска. Моля, елате с мен.
— Моля? Къде? — почти изпусна парцала, който стискаше в ръката си. Умът ѝ не можеше да обработи думите му.
— На партито. Бъдете моята ВИП гостенка. Заслужавате го повече от половината хора тук.
Софи стоеше вцепенена. Сърцето ѝ блъскаше лудо в гърдите, сякаш щеше да изскочи. Почувства се като в сън. Служителка от агенцията, Диана, се втурна към тях, лицето ѝ изкривено от паника.
— Извинете, господин Лео, но тя е в работна смяна! Това е абсолютно недопустимо!
— Не и днес, — отвърна твърдо Лео, погледът му беше непоколебим. — Днес тя е с мен.
Двайсет минути по-късно Софи вече седеше в една от малките, но луксозни стаи за гости, облечена в рокля от коприна в цвят индигово синьо, която ѝ бяха дали на място. Една от асистентките на Лео, млада жена на име Анна, сръчно ѝ направи елегантна прическа, прибирайки дългата ѝ кестенява коса в изящен кок. Софи се погледна в огледалото и не позна себе си. Изглеждаше изгубена сред разкоша, но в същото време в очите ѝ проблясваше искра на любопитство и малко страх.
В балната зала, сред блясъка и суетата, Софи се чувстваше като извънземно. Всеки поглед, всяка усмивка ѝ се струваха натоварени със скрито значение. Тя се опитваше да диша равномерно, докато Лео я представяше на своите гости.
— Това е Софи, моята специална гостенка за вечерта, — казваше той с непринудена лекота, а тя се свиваше вътрешно при всяко представяне.
Повечето хора я посрещаха с учтиви, но студени усмивки, а някои дори не прикриваха любопитството и неодобрението си. Сред тях се открояваше Елена, висока, елегантна жена с остри черти и пронизващи сини очи. Тя беше известна в светските среди като акула в инвестиционния бизнес, управляваща собствен фонд, който често се конкурираше със „Зенит Финанс“.
— Софи? Интересно. Откъде се познавате с Лео? — попита Елена с леденостуден глас, докато отпиваше от чашата си. Всяка дума беше като остър нож.
— Аз… аз работех тук, — промълви Софи, чувствайки се като уловена в капан.
Лео се намеси с усмивка, която не достигаше до очите му. — Софи е човек с изключителни качества, Елена. Винаги съм ценял хората, които виждат отвъд повърхността.
Елена само повдигна вежда, погледът ѝ се плъзна по скъпата рокля на Софи, сякаш се опитваше да пробие дупка в нея. Софи усети как студени тръпки полазват по гърба ѝ. Тази жена излъчваше опасност.
Малко по-късно Лео я представи на Мартин, своя дясна ръка и главен изпълнителен директор на „Зенит Финанс“. Мартин беше мъж на около четиридесет години, с безупречен костюм и поглед, който непрекъснато анализираше. Той се усмихна учтиво, но Софи усети някакво напрежение в него.
— Приятно ми е, Софи. Лео винаги е бил известен с нестандартните си решения, — каза Мартин, а в гласа му имаше едва доловима нотка на ирония.
Докато Лео разговаряше с други гости, Софи се отдръпна леко, опитвайки се да се слее с тълпата. Тя се озова близо до една група мъже, които оживено обсъждаха нещо. Един от тях, по-възрастен, с прошарена коса и властен вид, говореше с раздразнение. Това беше Даниел, стар бизнесмен, който отдавна се опитваше да погълне „Зенит Финанс“.
