Ричард лежеше неподвижно в леглото, загледан в тъмнината. Всяка дума, която бе чул по-рано тази нощ, отекваше в главата му: „Никой не го търси…“, „Апартаментът ще бъде мой…“. Казано с пренебрежителен, почти забавен тон. Сякаш не говореше за човек, а за мебел.
Гърлото му се беше свило, дишането му беше тежко. Но умът – ясен както винаги. Разбираше едно: трябва да действа. И то бързо.
На следващата сутрин, когато Клариса влезе с усмивка, носейки кафе и пресни рула, Ричард я погледна по различен начин. Вече не беше влюбен и доверчив. Просто внимателен и хладнокръвен.
– Спа ли добре, скъпа? – Тя попита тихо, разрошвайки косата му.
– Сънувах, че родителите ми са ми казали да се пазя от онези, които се усмихват прекалено красиво.
Усмивката на Клариса замръзна за миг. После се засмя тихо, но нещо в очите ѝ се промени.
– Те те обичаха. И съм сигурна, че щяха да ме обичат, ако ме бяха срещнали.
Той не отговори. Веднага щом тя напусна къщата „за пробните проби на сватбената рокля“, Ричард изпрати съобщение на Хенри:
“Помогни ми. Тя не е тази, за която се представя”.
Час по-късно Хенри се появил пред блока.
– Томас е жив, но е в болница. Намерен е пребит. В джоба му имало бележка: „Тя го направи“. Полицията вече разследва случая. Трябва да действате внимателно.
– Имам идея – прошепна Ричард. – Нека си мисли, че е спечелила. А после ще я разобличим.
Планът беше прост. Ричард се „съгласи“ да бъде настанен в частен рехабилитационен център – точно там, където искаше Клариса. Двамата подписаха фалшиви документи. Медиците, които дойдоха за него, бяха доверени хора на Хенри. Единият от тях носеше със себе си скрит микрофон.
Клариса беше възхитена.
– “Скъпи, най-накрая ще си починеш. А аз… ще се погрижа за всичко тук – прошепна тя в ухото му.
Не знаеше, че всеки неин разговор е бил записан през този ден. А „рехабилитационният център“ изобщо не съществуваше.
Два дни по-късно Клариса организира „ергенско парти“ в апартамента му. Приятелите пиеха шампанско, смееха се шумно, а сватбената ѝ рокля висеше готова на закачалката. Клариса стоеше пред огледалото, оправяше косата си и си шепнеше:
– Перфектно, просто перфектно….
Звънецът на вратата прозвуча. Тя я отвори с един скок, с широка усмивка.
На прага стояха двама полицаи. И… Ричард. Стоеше на собствените си два крака.
– Добър вечер, Клариса – каза той спокойно. – Върнах се по-рано.
– Какъв… какъв е смисълът на това! – възкликна тя. – Това е някаква шега!
– Не е шега – намеси се един от офицерите. – Събрали сме достатъчно доказателства: записи, признания, опити за изнудване и психически тормоз. А също и връзка с нападението над господин Томас.
Клариса се отдръпна. Искаше да затвори вратата, но Хенри я чакаше на стълбището. Той я хвана здраво за ръката.
– “Всичко свърши, Клариса. Вече не си безнаказана.
– Не можеш да ме арестуваш! – Тя изкрещя, като се дръпна настрани. – Аз го обичах! Направих всичко от любов!
– Ти обичаше само онова, което можеше да ми отнемеш – отвърна Ричард. – Но сега мога да се защитя. Възвърнах не само здравето си, но и достойнството си.
Минаха седмици. Клариса беше в ареста. Разследването разкри, че предишните ѝ съпрузи също са изчезнали при подозрителни обстоятелства. Този път правосъдието я настигна.
Ричард отиде да живее временно с Хенри. Благодарение на рехабилитацията той вече можеше да ходи с бастун. Томас беше излязъл от болницата и приятелството им беше по-силно от всякога.
Апартаментът… отново беше негов. Празен, но чист. Пълен с дъх и тишина, а не с манипулации.
Една сутрин Ричард отново седеше до същия прозорец и гледаше дървото, което отново беше разцъфнало. На лицето му имаше спокойна усмивка.
Телефонът иззвъня. Женски глас:
– Добро утро, г-н Ричард. Обаждаме се от фондация, която подкрепя хора, преживели травма. Препоръчаха ни ви като човек, който е преживял много и не се е предал. Бихте ли се съгласили да разкажете историята си? Имаме нужда от вдъхновение. Надежда.
Ричард погледна към снимката на родителите си на рафта, после към бастуна, опрян на стената.
– “Да, с удоволствие. Имам да кажа нещо важно. Всичко започна с една усмивкаһттр://…. и завърши с истината.
