— Какво пак, Иванова?! — прозвуча недоволен глас старшата медицинска сестра Лилия Сергеевна.
Настя въздъхна. Тя знаеше, че като нова, ще получава всичко най-неприятно. Но дори не очакваше, че ще е толкова.
— Аз всичко направих честно! — оплака се тя, гледайки колегата си с надежда.
Настя винаги е мечтала да стане медицинска сестра, въпреки че майка ѝ я е предупреждавала, че е твърде добра за такава работа. Първите ѝ дни в болницата са трудни – сблъсква се с хаоса в спешното отделение, недоволството на старшата сестра Лилия и тежки случаи. Въпреки това Настя проявява професионализъм и доброта, което ѝ печели уважението на главния лекар Иван Константинович.
Един ден ѝ поверяват тежко ранен, бездомен мъж. Настя се грижи внимателно за него. По-късно той идва в съзнание и ѝ поверява нещо важно. Тя съобщава това, и скоро в болницата пристига неговият баща – влиятелен човек, с когото се събират след дълга раздяла. Бащата благодари на Настя, но Лилия продължава да я тормози, завиждайки за вниманието, което получава.
Минава месец. Един ден в болницата се появява същият мъж – вече излекуван, добре облечен, с охрана и цветя. Пред всички той ѝ благодари и я кани на среща. Настя приема. Тя не търси признание, но получава нещо много по-ценно – уважение и искрена благодарност.
