Работих в Италия повече от 20 години, за да дам на децата си всичко, което искат. Но когато се върнах у дома, разбрах, че те дори не са ме посрещнали добре.

Работих в Италия повече от 20 години, за да дам на децата си всичко, което биха могли да искат. Но когато се върнах у дома, разбрах, че те дори не са ме посрещнали добре.

Изгоних съпруга си, защото освен че не печелеше, започна да изнася всичко, което можеше, от къщата.

Свекърва ми ме подкрепи. Тя наистина е златен човек. Когато щях да заминавам за чужбина, оставих трите си деца при нея и дори не се притеснявах, защото знаех, че те ще се справят.

Работих усилено и изпращах парите вкъщи. Свекърва ми ги сгъваше за мен. За 17 години успях да купя по три апартамента за всяко от децата.

Заработанное я делила на равные части и отправляла детям. О себе не думала, ведь у меня трое детей, и я надеялась, что на старость они будут рядом, ведь я сделала для них все, что могла.

Из личного имущества у меня остался только старенький дом в деревне, который я получила от бабушки.

Недавно я потеряла работу и, пока искала новую, решила поехать домой, чтобы немного побыть с детьми и внуками.

– Я завтра буду, встречайте! – говорю старшей дочери.

Ответ тишина. Я немного насторожилась. Когда я приехала домой, меня действительно никто не встретил.

Поехала к старшей дочке.

– Мама, я занята, не смогу побыть с тобой, может, ты поездишь к брату? – говорит Ира.

Мне, конечно, было обидно, но что поделать. Поехала к Петру. Сын с невесткой тоже не особо были рады моему приезду. Я переночевала у них, а потом и сын меня отправил.

У младшего сына Андрея тоже были какие-то важные дела, и он не остался со мной.

Как мне было обидно. Я всю жизнь отдала ради них, мы долго не виделись, а дети не хотят уделить мне хотя бы немного внимания.

Я решила поехать в свой дом в деревню. Пусть там и не было ремонта несколько лет, но все равно, как-то проведу там неделю-две. Вызвала такси и поехала.

Когда я подъезжала к своим воротам, я не узнала свой дом. Точнее, его не было. На его месте стоял небольшой новый дом, а во дворе ходили люди.

Влязох в двора и умът ми се завъртя: “Децата ли продадоха по някакъв начин къщата и сега нямам свой собствен ъгъл?”.

Но тези хора се оказаха моите деца.

– Как ти харесва, мамо? – пита Айра. – Пасва ли ти?

– Да – отвърнах аз.

– Това е твоята къща – продължи Андрей. – Ремонтирахме я специално за теб.

– Откъде взехте парите? – Все още не мога да повярвам.

– Това са парите, които ни изпратихте – казва Пьотр. – Не искаме да си тръгвате. Остани с нас.

От очите ми потекоха сълзи. Децата ми не ме игнорираха, а ме изненадаха. Не очаквах това. Благодаря на Бога, че имам такива деца.

Все още ще ходя, за да печеля пари и да помагам на децата, а те не искат да ме пуснат.

Какво бихте направили вие?

Related Posts