Да разбереш, че вече не си режисьор на собствения си живот, е съвсем просто. Достатъчно е да разберете една сутрин, че аниматорът “Спайдърмен”, който сте поръчали за месец, е анулиран и вместо него втора братовчедка Зина от Уляновск идва при вас с кофа кисело зеле.
Стоях насред кухнята, стискайки смартфона си. В тръбата мениджърът на ваканционната агенция се оправдаваше с треперещ глас:
– Ева Андреевна, е, как … жената се обади, представи се като “старши член на семейството”, каза, че демоничните игри се отменят. Каза ми да зачеркна куеста и лазерния маркер. Казах, цитирам:”децата се нуждаят от комуникация с роднини, а не от скачане по стените”.
Издишах бавно, усещайки как магмата кипи вътре. Това беше почеркът на Галина Николаевна. Любимата ми свекърва, жена, чиято увереност в собствената си правота би могла да пробие тунели.
– Женя! – изкрещях така, че котката, която спокойно спеше в хладилника, кацна в мивката.
Съпругът се появи на вратата с виновен поглед, който той разработи автоматично, когато спомена майка си.
– Майка ти отмени празника на Катя — сечейки всяка дума, казах аз. – тя анулира резервацията си в таванското помещение и отказа аниматорите.
Женя пребледня.
– Ева, може би грешка? Тя обеща да не се намесва…
– Грешка е да се мисли, че крокодилът ще стане вегетарианец — отсякох аз. Веднага.
В този момент входната врата се отвори с ключа си. Галина Николаевна влезе в коридора. В ръцете й имаше две огромни торбички, от които стърчаха опашки от херинга и гроздове копър, подобни на метли за баня.
– Ето ме и мен! – обяви тя с тон, който не търпи възражения. – Реших да започна готвенето предварително. Ще имаме грандиозен празник! Вече се обадих на всички: ще дойдат Иванови, Петрови, леля Люси с внуците си, дори Кръстникът Боря обеща да бъде. Ще наберем тридесет души!
Облегнах се на масата с кръстосани ръце над гърдите.
— Галина. – Катя има юбилей. Десетилетие. Тя поиска парти в стил “Уензди”. Черна торта, търсене, танци. Какво общо има чичо Боря и херинга под кожено палто?
Свекървата сложи чантите на пода с рев, сякаш беше пуснала баласт. Тя ме погледна със снизходителното съжаление, с което професорът гледа на първокурсника, който обърка Бабел с Бебел.
– Евочка, скъпа-изпя тя и от това “бебе” скулите ми се свиха. – Какви глупости? “Уензди” е мракобесие. Детето се нуждае от топлината на семейството. Тостове, поздравления от старейшините, раздяла. Чичо Боря, между другото, подготви стих! А храненето на деца с пица е престъпление срещу гастроентерологията. Ще сготвя желирано месо.
– Желирано? На детски рожден ден? – извих вежда. – Ще включите лекция за ползите от рибеното масло вместо музика.
– Смешно-изсумтя свекървата. – Нормалната храна е гаранция за здраве. А вашите аниматори са изхвърлени пари. Аз, между другото, ги пренасочих към закупуване на продукти. Добрата маса ще лети доста стотинка!
Тогава героят на повода излезе в коридора. Катюша. Тя коригира очилата си и погледна баулите на баба си.
– Бабо – каза тя спокойно. – Правилно разбирам, че вместо да търся, ще слушам леля Люси да говори за ишиаса си и да ям варено цвекло?
Галина Николаевна се усмихна:
– Катя! Ти си умна. Леля Люси има късмет с плетени чорапи!
– Имам рожден ден, а не среща на пенсионери в жилищния офис — отвърна Катя. – Ако има желирано месо, ще отида в манастира. Там поне се хранят по-добре.
Свекървата се задави с въздух. Лицето й стана червено.
Ти ли я научи?! – тя ме пъхна с пръст, който приличаше на наденица. – Детето е грубо с баба!
— Детето защитава личните си граници — спокойно отговорих аз. – Галина Николаевна, това е празникът на Катя. Не твоя, не моя, нито чичо боря. Ще върнем аниматора.
– Късно е! – свекървата извика триумфално. – Вече казах на всички роднини адреса и часа! Апартаментът ви е голям, всички ще се поберат. Не смей да ме излагаш пред роднините си, Ева! Ако го отмениш, ще киша със сърце!
Това беше ултиматум. Класически, стоманобетон, подправен с манипулация на здравето. Тя стоеше в средата на кухнята ми като паметник на собственото си значение, уверена, че е спечелила.
Гласът ми звучеше подозрително меко. – След като вече сте поканили всички … нека бъде, според вас.
Женя ме погледна изненадано. Катя отвори уста, за да се възмути, но аз неусетно й намигнах и леко стиснах рамото й. Дъщеря ми, моето умно момиче, веднага затвори уста и се намръщи за гледката.
– Това е хубаво! – Галина Николаевна блесна. – Знаех си, че ще се замислиш. Утре ще дойда в осем сутринта, ще започнем да режем салати. Аз самият ще сложа тестото за пайове, ръцете ви не са заточени под това, съжалявам.
Тя си тръгна, пеейки нещо победоносно, оставяйки ни с миризмата на сурова риба и усещането за предстояща катастрофа.
– Какво правиш? – прошепна Женя, когато вратата се затвори. – Какво желе? Катя ще ме изяде!
– Татко, няма да ям Татко, ти си твърд — промърмори Катя. – Мамо, какъв е планът? Виждам в очите ти, че си намислила нещо. Изглеждаш като злодей.
Засмях се.
– Баба искаше ли да бъде главен режисьор? Нека бъде. Само ще й оставим сцената и ще заведем актьорите на турне.
