„Развеждаме се, Олег. Бизнесът — наполовина, къщата — за теб, апартаментът — за мен. И децата, разбира се, остават при мен. Новата ти пасия няма да ги спечели, а ролята на „неделна майка“ нямам намерение да играя. Ти сам избра този сценарий, така че сега не се оплаквай от финала“, каза Надя с такова ледено спокойствие, че в офиса сякаш въздухът изстина. Тя не крещеше, не чупеше съдове — просто го изтриваше от живота си с точността на професионален икономист, какъвто беше през всичките тези двадесет години.
Надя слезе от колата, с рязко движение заключи вратите и тръгна към входа на новия си двуетажен апартамент. Бяха минали три години от деня, в който идеалният ѝ свят се беше разпаднал на парчета. Тогава тя не беше просто съпруга на известния строителен предприемач Олег — тя беше неговият „мозък“, дясната му ръка, която помогна да изгради империята от нулата.
Но четиридесет и четвъртата година се оказа фатална за Олег. В скъп ресторант той срещна Алиса — двайсетгодишно момиче, което професионално ловуваше дебели портфейли. Един танц, изключен телефон, лъжа сутринта… Надя усещаше предателството с кожата си, но вярваше до последно. Докато „доброжелатели“ не ѝ изпратиха съобщение с адреса на ресторанта.
Тя влезе там не като жертва, а като кралица. Седна на масата им, гледайки право в очите мъжа, който същата сутрин я беше целунал за довиждане.
— Добър вечер. Имаш ли минута да поговорим? — попита тя.
Алиса само примигваше с удължените си мигли: — Олег, коя е тази? Защо седна тук?
— Това е жена ми — изрече той с усилие, внезапно притеснен.
— Бившата ти жена — поправи го Надя. — Днес не се прибирай вкъщ
и. Ще изнеса нещата ти пред вратата. Утре в офиса ще обсъдим края на нашата епоха.
Тя си тръгна достойно, макар че в колата плачът я връхлетя така, че едва дишаше. Но Надя знаеше: една жена може да бъде излъгана, но е невъзможно да бъде върната, когато вече е видяла дъното на душата ти.
Разделянето на бизнеса беше шок за Олег. Той се надяваше, че
Надя ще „се успокои“ и ще прости — все пак това беше „за първи път“ (поне така си мислеше той, че тя знае). Но Надя се оказа твърда като камък. Съдилища, адвокати, разделяне на сметки… В крайна сметка в града се появиха две строителни фирми. И след пет години стана очевидно: Надя е по-добрият лидер. Нейната компания процъфтяваше, обектите се предаваха навреме, а клиентите се редяха на опашка. Тя купи нов апартамент, премести майка си при себе си и напълно се посвети на децата и работата.
А какво стана с Олег? Неговото „гнездо“ с Алиса се разпадна за една година. Оказа се, че младата любовница не иска да работи, не може да води разговори за проекти и иска само Турция и диаманти. Без Надя Олег започна да губи хватката си. Остана сам в огромната къща извън града с възрастна икономка, защото младите жени вече не му изглеждаха надеждно убежище.
Той ужасно тъгуваше за децата. Дъщеря му Елена така и не му прости, смятайки го за предател не само към майка си, но и към тяхното детство. Синът му Андрей общуваше с него сухо, само по работа.
Една вечер Олег я чакаше пред входа. Надя слезе от колата — успешна, красива, независима.
— Надя, почакай! Трябва да поговорим. Имам толкова много да ти кажа…
