През юли 1972 г. Сант’Андреа ди Конца, спокойно селце с около две хиляди души в провинция Авелино, е разтърсено от необяснимо събитие: изчезването на Адолората Кампи, 36-годишна пощальонка. В една все още дълбоко селска Италия, където пощенската служба е единствената нишка, свързваща селските семейства с останалия свят, Адолората не е просто раздавач на писма. Неомъжена, педантична и отдадена на работата си от 1958 г., тя е мълчалив довереник, който познава тайните, радостите и трудностите на всеки жител. Нейната синя униформа и кафявата ѝ кожена чанта са институция. И все пак, в един горещ летен ден от нея не остава нищо друго освен изоставен велосипед и мистерия, която ще продължи двадесет години.
Денят на изчезването: 15 юли 1972 г.
През последните месеци, преди да изчезне, Адолората изглежда видимо разтревожена. Започнала е да носи работа у дома и задава странни въпроси на дон Салваторе Пенино, енорийския свещеник, молейки го да прегледа църковните регистри, за да ги сравни с държавните документи. Сутринта на 15 юли 1972 г. нейният обход започва в 9:30 ч. Тя носи със себе си необичайно голям товар от препоръчани писма и официални документи. Свидетели я описват като загрижена, вманиачено разглеждаща пликовете. Спира при Тереза Марино и Лучия Мартели, като им задава специфични въпроси за качеството на хартията и печатите на съобщенията от INPS (Националния осигурителен институт), които получават. След като изпива чаша вода в къщата на Лучия около 11:15 ч., тя се отклонява по черен и изолиран път. Това е последният път, когато е видяна жива. В 18:00 ч., по време на издирването, организирано от командира на карабинерите Емилио Ричи, нейният велосипед е намерен непокътнат, подпрян на маслиново дърво. От пощальонката и нейната кожена чанта няма и следа.Бутилирана вода
Годините на мълчание и сянката на измамата
С изчезването на Адолората селото потъва в бюрократичен хаос. Много семейства започват да търпят неоснователно отнемане на пенсии и помощи. Семейство Еспозито губи инвалидната си пенсия поради предполагаемата смърт на 82-годишната майка (която всъщност е жива и здрава); на Джузепе Коломбо е отнета земеделската субсидия за земи, които никога не е притежавал; семейство Ротондо дори получава фалшива новина за смъртта на сина си, емигрирал в Германия. Докато тогавашният кмет, Антонио Греко, отхвърля тези събития като “нормални бюрократични недоразумения”, Кармела Теодоро, близка приятелка на Адолората, намира скрит ключ в къщата на пощальонката. Той отключва шкафче в пощенската станция, съдържащо копия на фалшифицирани документи и списък с жертви. Въпреки тези улики, разследването се сблъсква със стена от безразличие и омерта. Случаят е архивиран.
Что на самом деле произошло с сыном Тихонова и Мордюковой?
Истината излиза от кладенеца: Февруари 1992 г.
Двадесет години по-късно, през суровата зима на 1991-1992 г., тежка водна криза принуждава новия кмет, Кармине Фазано, да нареди отварянето на някои стари изоставени кладенци. На 12 февруари 1992 г., слизайки в кладенец, запечатан през 60-те години на миналия век, геодезистът Дженаро Амато прави смразяващо откритие: потънала в калта, но идеално запазена благодарение на безкислородната среда, лежи кожената чанта на Адолората Кампи. Прокурорът Елена Маркети ръководи отварянето на чантата. Вътре, освен десетки никога непоставени писма, се намира и личният дневник на Адолората. Страниците разкриват престъпна мрежа с гигантски размери, действаща в цяла Ирпиния. Истинска мафия, съставена от корумпирани служители на INPS (включително някой си Гаетано Серпико), общински служители и местни политици. Системата фалшифицира документи и смъртни актове, за да отклонява милиарди лири държавни субсидии от законните и бедни бенефициенти към джобовете на измамниците. Адолората била разбрала всичко.Бутилирана вода
