РПГ унищожава хеликоптера му. Граната откъсва лявата му ръка. Щик пронизва бедрото му. Той кърви до смърт – и въпреки всичко продължава да извлича ранени войници от зоната на поражение.
8 януари 1968 г. Ап Донг Ан, Република Виетнам. Място, за което повечето американци никога не биха чули. Място, където 20-годишен бордови стрелец на име Гари Уетзъл се готви да извърши нещо, което надхвърля границите на човешките възможности за оцеляване и кураж.
Гари е началник на екипажа на хеликоптер и бордови стрелец – войникът, който оперира с картечницата, монтирана на отворената врата на машината, осигурявайки прикриващ огън за пехотата на земята. Това е открита, изключително уязвима позиция, която изисква да висиш наполовина извън летящия летателен апарат, докато стреляш по вражески позиции, които отвръщат на огъня.
Този ден неговият хеликоптер осигурява близка въздушна поддръжка на американски войници, влезли в тежко сражение със северновиетнамски сили. Гари осигурява прикриващ огън, когато всичко експлодира едновременно.
РПГ – ръчен противотанков гранатомет – поразява машината. Експлозията е катастрофална. Хеликоптерът се завърта, губи управление и се разбива в земята. Ударът е толкова жесток, че убива двама от екипажа на място. Металът се гъне и къса. Избухват пламъци. Летателният апарат е напълно унищожен.
Гари оцелява след катастрофата. Едва-едва.
Замаян и ранен, той се опитва да стигне до своя командир – пилотът е критично ранен, неспособен да се движи сам. Гари започва да пълзи към него през горящите останки, когато самоделна граната – вероятно хвърлена от вражески войници, приближаващи сваления хеликоптер – избухва в краката му.
Взривът буквално отнася лявата му ръка. Просто… я няма. Унищожена до рамото. Експлозията разкъсва гърдите му, осакатява дясната му ръка, прорязва крака му. Шрапнели се забиват в цялото му тяло. Кръвозагубата само от откъснатата ръка е трябвало да го убие за минути.
Но не го убива.
Гари е в шок. Изпада в хеморагичен шок. Тялото му започва да изключва от бруталната загуба на кръв, травмата, системния срив. Всеки биологичен сигнал в него крещи, че умира.
Вместо да умре обаче, той се добира до своята картечница – единственото оръжие, което все още работи в унищожения хеликоптер.
Това, което е останало от разбитата му лява ръка – разкъсаният чукан, от който все още блика кръв – той пъха в колана на панталона си, за да се опита да спре кръвотечението. С осакатената си дясна ръка, която едва функционира, той сграбчва картечницата и открива огън.
Вражески автоматични оръжия повалят американски войници на открито. Ако тази картечница замлъкне, още мъже ще умрат. Тя осигурява потискащ огън, който не позволява на вражеските части да прегазят позицията. Гари разбира това много добре. И затова продължава да стреля – губейки и възвръщайки съзнание – докато вражеската позиция не е унищожена.
А след това идва нов шок, който е трябвало да бъде невъзможен за преживяване.
Вражески войник, виждайки Гари ранен и уязвим, се нахвърля върху него и забива щик в бедрото му. Гари едва
