Септември 1929 година. В Новогрудек, малко градче в Източна Полша с население от 20 000 души, пристигат дванадесет католически сестри. Градът е пъстра мозайка от съдби – половината жители са евреи, а останалите са католици, православни християни и мюсюлмани, живеещи заедно в мир. Монахините идват по призива на местния епископ, за да служат на общността.
Сестрите отварят училище, чиито врати са отворени за всяко момиче, без значение от вяра или произход; първата им ученичка дори е мюсюлманка. Те преподават, молят се и помагат на семействата. Хората в града бързо ги обикват и им дават прозвището „коленопреклонните“, защото монахините прекарват часове на колене в молитва в църквата „Преображение Господне“. Местните обичали да гледат как сестрите изкачват стръмния хълм към храма – с широките си одежди и воали, развявани от вятъра, те приличали на ято птици, политащи към небето.
Общо дванадесет на брой, те били водени от сестра Мария Стела. Светското ѝ име било Адела Мардосевич, родена през 1888 г. На 54 години, тя била като майка за всички тях.
Но тогава настъпил септември 1939 година и светът се срутил.
Избухнала Втората световна война. Първоначално Съветският съюз окупирал града. Комунистите изгонили сестрите от манастира, забранили им да носят монашеските си одежди и да живеят заедно. Но въпреки гоненията, в продължение на две години сестрите продължили тайно да служат и да помагат на хората.
През 1941 г. Германия нахлула и нацистите поели контрола от руснаците. На сестрите било позволено да се върнат в манастира и да облекат отново своите раса. Но това не било спасение. Това било началото на истинския кошмар.
Нацистите започнали безмилостна чистка. Те избили почти цялото еврейско население на града. От 10 000 евреи, около 9 500 били екзекутирани, а останалите 550 – изпратени в лагери за робски труд. Половината град бил заличен от лицето на земята.
След това терорът се насочил към поляците. През 1942 г. били убити 60 души, включително двама католически свещеници. В целия район останал само един духовник – отец Александър Зенкевич. Ужасени, хората търсели утеха в църквата всеки ден. Отец Зенкевич отслужвал литургия ежедневно, а сестрите се молели все по-усилено, докато мракът се сгъстявал.
Всичко достигнало връхната си точка в нощта на 17 срещу 18 юли 1943 година. Нацистите арестували над 120 мъже и ги осъдили на смърт чрез разстрел. Жените от града изтичали до манастира, облени в сълзи. Те молели сестрите да се застъпят пред Бога за техните съпрузи, бащи и синове. Това били мъжете, които изхранвали семействата. Ако те загинели, жените щели да останат вдовици, а децата – сираци.
