Болцано, 18 декември 1976 г. Сърцето на Южен Тирол бе потопено в магическата атмосфера на коледния базар. Между аромата на канела, светлините на площад „Валтер“ и прясно падналия сняг, животът на семейство Оберхофер бе напът да бъде разбит на парчета. Клаус, умел дърводелец, и Маргерита, учителка по музика, имаха две осемгодишни близначки: Елена – слънчева и екстровертна, и София – замислена и дълбока. Те бяха идентични, свързани от симбиотична връзка и език, изтъкан само от погледи
Същата вечер, докато Маргерита разговаряше с приятелка, близначките поискаха да си купят кестени само на няколко метра разстояние. Майката им даде две хиляди лири и ги изпрати с поглед. Техните червени шапки с бели помпони се открояваха сред тълпата. Това бе последният път, в който ги видя. За броени минути Елена и София изчезнаха в нищото.
Последваха колосални издирвания: Доломитите бяха претърсени сантиметър по сантиметър, разпитани бяха стотици свидетели, но не се появи нищо. Семейството се разпадна под тежестта на скръбта: Клаус почина години по-късно, погубен от алкохола и разяждащото чувство за вина. Маргерита остана сама в къщата на улица „Резия“, поддържайки стаите на дъщерите си непокътнати – като светилища на едно спряло време.
Тридесет години след изчезването, в полицейския участък пристигна анонимен плик. Това не бяха бълнуванията на митоман, а прецизна, машинописна изповед, съдържаща детайли, които само родителите можеха да знаят: отличителният белег на София и корекция за точната сума пари, дадена онзи следобед (2000 лири, а не 3000, както Маргерита бе обявила по погрешка в жалбата си).
Писмото бе подписано от Елена Оберхофер.
Разкритията в него бяха вледеняващи. Елена пишеше, че умира от рак на белия дроб и не може да отнесе тайната в гроба. Онзи следобед през 1976 г. близначките не са били отвлечени от насилствен непознат, а от семейния лекар: д-р Винченцо Манчини.
Д-р Манчини, уважаван педиатър и приятел на семейството, ги приближил с позната усмивка: „На майка ви ѝ е лошо, качвайте се в колата, ще ви закарам вкъщи.“ Момичетата се доверили. Но Манчини ги отвел далеч от Болцано, упоил ги и ги разделил.
Разследването на заместник-комисар Давиде Фонтана извади на бял свят смущаваща истина, скрита в частните архиви на лекаря, починал през 1998 г. Повлиян от екстремни псевдонаучни теории, изучавани във Виена през 50-те години, Манчини решил да проведе изследване на тема „природа срещу възпитание“. Искал да докаже, че средата надделява над генетиката, дори при идентични близнаци.
- Елена била поверена на немскоговоряща жена във Випитено, израствайки с името Елена Шнайдер.
- София била отведена в Милано и дадена за осиновяване на италианско семейство, което не можело да има деца, под името Мария ВалеЕлена открила истината на 16-годишна възраст, намирайки изрезки от вестници и снимки на тавана в приемния си дом. Но от страх да не разруши живота на семейството, което я е отгледало, избрала мълчанието. Едва през 2005 г. двете сестри успели да се открият и да се срещнат тайно във Верона. Погледнали се в огледалото: едната говорела немски и била замислена, другата говорела италиански и била жизнена. Два различни свята, родени от една и съща утроба, разделени от арогантността на един човек.За съжаление, София загинала в автомобилна катастрофа през 2006 г., преди да успее да прегърне истинската си майка. Елена, останала сама и болна, решила да остави на Маргерита единственото, което можела: истината.
Маргерита Оберхофер бе придружена от полицията до къщата във Випитено, където Елена бе живяла. Там тя откри пиано, а върху него – същата соната на Моцарт, на която бе учила дъщерите си през онзи далечен декември на 76-та. Маргерита изсвири нотите и заплака за тридесетте откраднати години, но и за осъзнаването, че нейните момичета, въпреки всичко, са оцелели и са обичали.
Маргерита си отиде през 2007 г., оставяйки дома си на своите внуци – децата на Елена. В гробището на Болцано, до гроба на Клаус, бяха поставени два кенотафа (символични паметници) за близначките. Върху плочата на Елена, по желание на Маргерита, бе гравирано последното изречение от писмото:
