През август 1982 г. тричленно семейство изчезва безследно от улиците на Позитано – онова вертикално бижу, вградено в Амалфийското крайбрежие. Марко Валентини, съпругата му Тереза и малкият Лука съобщават на съседите си, че заминават за няколко дни. Домът им е открит в идеален ред: дрехите в гардеробите, документите в чекмеджето, дори кафеварката стои заредена на котлона.
В продължение на 30 години никой не знае какво се е случило с това семейство. Властите търсят навсякъде, близките никога не губят надежда, но морето и планините на крайбрежието пазят тайната си с непроницаемо мълчание. Докато през 2012 г. един фотограф, управляващ дрон, не забелязва нещо странно сред стръмните скали под стария панорамен път. Нещо, което блести слабо сред дивата растителност. Когато мащабира изображението, кръвта му се вледенява. Сред останките на превозно средство, полупогребано от природата, се вижда малък златен предмет – брачна халка.
Животът в Позитано
През лятото на 1982 г. Позитано вече е известна туристическа дестинация, но все още пази атмосферата на рибарско селище. 38-годишният Марко Валентини, родом от Неапол, държи малка работилница за ръчно изработена керамика. 35-годишната Тереза е местна, родена и израснала в Позитано. Тя преподава пиано и пеене, обикаляйки домовете на учениците си по стръмните стълби на градчето. Техният единствен син, 8-годишният Лука, е жизнено и любознателно дете, което прекарва дните си в игри по скалите.
Семейството живее скромно, но щастливо в уютен апартамент. Братът на Марко – Андреа, който живее в Неапол, ги посещава всяка неделя. Те са олицетворение на онзи дух на простота и автентичност, който характеризира Позитано по онова време. Никой не би могъл да си представи, че тази нормалност ще бъде разбита толкова драматично.
Мистериозното изчезване
Петък, 27 август 1982 г. Денят е натоварен. Около 19:00 ч. Марко затваря работилницата си и купува хляб, изглеждайки в отлично настроение. По-рано същия ден Тереза споменава пред своя ученичка за предстоящо кратко пътуване, а малкият Лука казва на приятелчетата си на плажа, че трябва да се прибира рано заради семейна екскурзия.
Около 20:00 ч. съседката чува как вратата на апартамента им се затваря и стъпките им заглъхват по стълбите. Нищо необичайно. Но когато в неделя сутринта Андреа пристига за традиционния семеен обяд, намира работилницата затворена, а апартамента – празен. Влизайки с помощта на хазяина, той се сблъсква с необяснима гледка: леглата са оправени, куфарите са в гардероба, документите за самоличност са там. Единственото обяснение е бележка на масата с почерка на Тереза: “Заминаваме за няколко дни, до скоро.”
